Джонатан Франзен - Поправките

Тази сутрин морето беше бурно дори и за голям кораб. Спазматичният плисък по външната стена на „Киркегор“ отекваше ритмично в някаква музика на случайността, а госпожа Нигрен напоително дуднеше за злините на кофеина и за квазидвукамерността на норвежкия парламент, Зьодербладови се появиха мокри от интимни шведски усилия и някак си Ал успя да се представи на равна нога в разговора с Тед Рот. Инид и Силвия подновиха отношения сковано, емоционалните им мускули бяха напрегнати и изтръпнали от претоварването предишната вечер. Разговаряха за времето. Координаторка, на чиято табелка се четеше името Сузи Гош, се отби с информация и регистрационни формуляри за следобедната екскурзия в Нюпорт, Роуд Айлънд. С широка усмивка и нетърпеливо пръхтене Инид се записа за обиколка на историческите забележителности в града и след това смаяно гледаше как всички останали, с изключение на отритнатите от обществото норвежци, отказаха формулярите.

– Силвия! – извика укорително тя с треперещ глас. – Няма ли да дойдеш на обиколката?

Силвия погледна очилатия си съпруг, който кимна като Макджордж Бънди, даващ зелена светлина за войските за Виетнам, и за момент сините ѝ очи като че ли се вгледаха навътре; явно тя притежаваше онази способност на заможните, предизвикващи завист непровинциалисти да преценява желанията си независимо от обществените очаквания и моралните императиви.

– Добре – отвърна тя, – може и да дойда.

При други обстоятелства Инид щеше да се почувства унизена от намека за проявена милост, но днес възнамеряваше да пропусне установяването на денталния статус на харизания кон. Нуждаеше се от всичката милост, която можеше да получи. С мъка се влачеше по стръмното нанагорнище на деня, отпусна си безплатна десетминутна мостра шведски масаж, а след това, съзерцавайки от „Ибсен“ стареещите листа по брега, глътна шест ибупрофена и каничка кафе, за да е готова за следобеда в чаровния Нюпорт! Но в неговото току-що окъпано от дъжда пристанище Алфред обяви, че краката го болят и няма да слезе на сушата, Инид го накара да обещае, че няма да легне да си подремне, защото иначе няма да заспи вечерта, и със смях (как да си признае, че въпросът е на живот и смърт?) помоли Тед Рот да го държи буден, а Тед отговори, че липсата на Нигренови от кораба би трябвало да му помогне в тази задача.

Миризма на сгорещен от слънцето креозот и студени миди, на корабно гориво, футболни стадиони и съхнещи водорасли, едва ли не генетично заложена носталгия по море и есен връхлетяха Инид, докато тя куцукаше от мостчето към автобуса. Денят беше заплашително прекрасен. Силни пориви на вятъра, смесени облаци и яростно като лъв слънце ослепяваха очите, оживяваха белите фасади и окосените морави на Нюпорт, пречеха на погледа да се спре върху тях.

– Приятели – призова ги гидът, – отпуснете се и се потопете в атмосферата.

Но потапянето можеше да доведе и до удавяне. Инид беше спала само шест часа от последните петдесет и пет и още докато Силвия ѝ благодареше, че я е поканила за компания, тя откри, че няма сили за обиколката. Астор, Вандербилт, техните приказни палати и пари – как ѝ беше писнало от всичко това! Беше ѝ писнало да завижда, беше ѝ втръснало от самата себе си. Не разбираше от антики и архитектура, не можеше да рисува като Силвия, не четеше колкото Тед, имаше малко интереси и никакви познания. Единственото истинско нещо, което притежаваше, беше способността да обича. И затова изключи гида, насочи вниманието си към октомврийския ъгъл на жълтата светлина, стягащата сърцето наситеност на есента. Вятърът, който вдигаше вълни в залива, ѝ нашепваше за прииждащата нощ. Тя се приближаваше устремено, носеше загадъчност, болка, странно копнежно усещане за дългоочаквано обещание, сякаш човек трябва да се стреми към нещастието и да бърза към него.

В автобуса, докато пътуваха от Роузклиф към фара, Силвия ѝ предложи мобилния си телефон, за да се обади на Чип. Инид отказа, тъй като разговорите по мобилен телефон бяха скъпи, а и в нейните представи човек можеше да влезе в разход дори и само да докоснеше апарата, но направи следното изявление:

– Връзката ни с него отдавна се скъса, Силвия. Мисля, че не ни казва истината какво прави с живота си. Веднъж спомена, че работи в „Уолстрийт Джърнъл“. Може и да не съм чула добре, но ми се струва, че точно това каза, само че според мен не работи там. Нямам представа как си изкарва хляба. Ах, сигурно не бива да ти се оплаквам така, след като теб те е сполетяло нещо много по-ужасно!