Джонатан Франзен - Поправките

– А то всъщност случило ли се е?

Силвия смаяно отметна глава.

– Благодаря – заяви тя, макар че Инид беше попитала само защото за миг съвсем се беше объркала, а не защото искаше да ѝ направи услуга. – Благодаря ти, че си достатъчно честна, за да ми зададеш този въпрос. Понякога наистина имам чувството, че съм полудяла. Всичко е в главата ми. Премествам милиони малки късчета нищо, милиони мисли, чувства и спомени, ден след ден, в продължение на години, вътре в главата ми има огромно скеле и чертеж, все едно строя катедрала от клечки за зъби наум. Не ми помага дори воденето на дневник, тъй като не мога да накарам думите на белия лист да окажат каквото и да е влияние върху мозъка ми. Напиша ли нещо и – край. Все едно си изтървал монета в морето, изчезва безследно. И всичките тези действия наум ги върша без никаква външна подкрепа, като изключим онези леко простовати хора в групите в сряда и четвъртък, а междувременно собственият ми съпруг се преструва, че причината за това огромно вътрешно усилие – а именно, че дъщеря ни е била убита, – изобщо не съществува. И така единственият пътеводен ориентир, който е останал в живота ми, единственият ми север, юг, изток и запад са моите чувства.

На всичкото отгоре Тед е прав, че нашата култура придава твърде голямо значение на чувствата. Той твърди, че положението вече е извън контрол, че не компютрите правят всичко виртуално, а мисълта за психичното ни здраве. Тед казва, че всички се опитват да поправят нагласите си, да подобрят чувствителността си, да развиват взаимоотношенията си с другите и родителските си умения, вместо просто да се женят и да гледат деца като едно време. Били сме скочили на следващото ниво на абстракция, тъй като имаме твърде много време и пари, а той не желаел да е част от това. Искал да яде „истинска“ храна, да ходи по „истински“ места и да говори за „истински“ неща като бизнес и наука. Така че с него вече не сме съвсем единодушни кое е важното в живота.

Той надхитри и терапевтката ми, Инид. Поканих я на вечеря, за да му хвърли едно око. Нали се сещаш, в списанията понякога те предупреждават, че някоя рецепта не е за гости, защото трябва да стоиш в кухнята по двайсет минути преди всяко ястие? Избрах едно такова меню с ризото по милански и пържоли на тиган, а после от мазнината им правиш сос, така че терапевтката ми да има време да остане насаме с Тед и да го разпита хубаво. И когато на другия ден се видяхме, тя каза, че състоянието му било типично за мъжете, привидно се бил справил със скръбта, колкото да не рухне напълно, и според нея нямало да се промени и аз трябвало да го приема.

Но аз си мисля – по принцип не се оставям да ми минават през главата такива щуротии за религии и магии, но не мога да се отърва от тази мисъл, – че налудничавата жажда за отмъщение, която изпитвам от толкова години, не е моя, а е на Тед. Той отказва да се справи с нея, а тъй като все пак някой трябва да го направи, се нагърбвам аз, все едно съм сурогатна майка, само дето не нося дете, а чувства. Може би ако Тед беше поел по-голяма отговорност за чувствата си и не бързаше толкова да се върне на работа в „Дюпон“, щях да си остана каквато бях преди и да си продавам литографиите по коледните изложения. Може би точно това, че Тед се държеше толкова рационално и делово, ме е тласнало да прекрача границата. И може би поуката от цялата тази дълга история, която ти беше толкова мила да изслушаш, Инид, е, че не мога да спра да намирам поуки, колкото и да се мъча да не го правя.

Инид си представяше дъжд. Виждаше се в къща без стени, а разполагаше само с мека кухненска хартия, за да се предпази от капризите на времето. От изток се зададе дъжд и тя закачи с кабърчета направен от хартия Чип и неговата интересна нова работа като журналист. След това облаците придойдоха от запад – там хартията беше колко красиви и умни са момчетата на Гари и колко много ги обича. После вятърът смени посоката си и Инид изтича към северната страна на къщата с разкъсаните парченца хартия, които беше успяла да събере от Денис: дъщеря ѝ се беше омъжила твърде млада, но сега беше пораснала и помъдряла, радваше се на голям успех като главен готвач в ресторант и се надяваше да срещне подходящ млад мъж! Накрая се изсипа порой и от юг, и там хартията се разпадаше, макар Инид да настояваше, че заболяването на Ал е съвсем леко и той ще се оправи само ако поработи над нагласата си и му сменят хапчетата, валеше все по-силно и по-силно, а тя беше толкова уморена и не разполагаше с нищо друго освен с хартия...