Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Беше месец септември в Цюрих и доктор Дайвър пиеше чай с Бейби Уорън.

— Мисля, че не е благоразумно — каза тя, — не съм напълно уверена какви са подбудите ви.

— Нека не ставаме неприятни един на друг.

— В края на краищата аз съм сестра на Никол.

— Това не ви дава право да се държите неприятно. — Дик се нервираше, защото знаеше тъй много неща, които не можеше да й каже.

— Никол е богата, но това не значи, че аз съм авантюрист.

— Точно там е работата — възрази Бейби упорито. — Никол е богата.

— Точно колко пари има? — запита той. Тя трепна, а той се усмихна и продължи:

— Виждате ли колко е глупаво? По-добре ще е да поговоря с някой мъж от вашето семейство…

— Всичко е предоставено на мен — настоя тя. — Не че ви мислим за авантюрист. Но не ви знаем кой сте.

— Аз съм доктор по медицина — започна той търпеливо. — Баща ми е свещеник, а сега е пенсиониран. Живеехме в Бъфало и миналото ми може да бъде проверено. Следвах в Ню Хейвън, след това получих стипендията „Роудс“. Прадядо ми е бил губернатор на Северна Каролина и аз съм пряк потомък на Антъни Уейн 28 28 Антъни Уейн (1745–1796) — американски генерал, известен от войната с Англия. — Лудата глава.

— Кой е този Антъни Уейн — Лудата глава? — запита Бейби подозрително.

— Антъни Уейн — Лудата глава?

— Мисля, че и без това има достатъчно лудост в цялата история.

Той поклати глава отчаяно, а в същия момент Никол излезе на терасата на хотела и ги потърси с очи.

— Нарекли го Лудата глава, защото не искал да оставят хазната за разлика от маршал Филд — каза той.

— Много добре, но…

Бейби беше права и знаеше това. Съпоставен с който и да е духовник, баща й тежеше много повече. Те бяха американско благородническо семейство, макар и без титла: достатъчно беше името им да се впише в хотелския регистър, и всички разбираха кой е отседнал; в трудни положения то помагаше, караше хората да променят отношението си и в резултат от всичко това се бе изградила нейната представа за положението на семейство Уорън. Тя бе научила тези неща в самата Англия, а англичаните ги знаеха вече двеста години. Но на нея не й беше известно, че на два пъти Дик почти бе стигнал до решението да прати по дяволите намеренията си за този брак. Този път му попречи Никол, която дойде на масата им и седна при тях, сияйна, бяла и свежа в септемврийския следобед.

Добър ден, господин адвокат. Утре отиваме на езерото Комо, ще останем там една седмица, после се връщаме в Цюрих. Затова исках вие двамата със сестра ми да уредите тези неща; за нас няма значение колко пари ще ми се отпуснат. Ще живеем много скромно в Цюрих, ще изкараме там две години, а Дик има достатъчно за двама ни. Не, Бейби, по-практична съм, отколкото мислиш — ще ми трябват пари само за дрехи и такива неща… О, това е повече, отколкото… може ли имотът наистина да дава по толкова? Никога не ще успея да ги изхарча. Толкова много ли имате? Защо имаш повече — защото аз не мога да харча без настойник? Добре, нека моят дял да се трупа тогава… Не, Дик не иска да има нищо общо с това. Ще се натъпча с пари, за да имам за двама ни. Бейби, ти изобщо не можеш да си представиш какъв е Дик; а сега — къде трябваше да подпиша? О, извинявайте.

… Не ти ли е забавно и в същото време самотно, Дик? Няма къде да отидеш, освен да бъдеш близо до мен. Винаги ли ще се обичаме така? Но аз те обичам повече и веднага чувствувам, когато отсъствуваш мислено, дори само за миг. Прекрасно е да бъдем както всички останали, да мога да протягам ръка и да чувствувам топлината ти до мен в леглото.

… Ще бъдете ли така добри да се обадите на съпруга ми в болницата. Да, книжката се разграбва от всички книжарници — смятат да я издадат на шест езика. Аз щях да се заема с френския превод, но тези дни съм уморена — струва ми се, че ще падна, тъй тежка и непохватна се чувствувам, като счупена кукла, която не може да седи изправена. Студеният стетоскоп на гърдите ми и най-силното ми чувство е „Je m’en fiche de tout“ 29 29 Все ми е едно (фр.). — Б.пр. . О, онази нещастна жена в болницата с посинялото бебе, по-добре да беше умряло. Колко е хубаво, че сме вече трима!

… Това е глупаво, Дик — имаме пълно основание да си вземем по-голям апартамент. Защо трябва да се наказваме заради това, че Уорънови имат повече пари, отколкото Дайвърови? Кажи на камериерката, че й благодаря, но сме променили решението си. Този английски духовник твърди, че бялото вино тук в Орвието било превъзходно. Не го ли изнасят? Сигурно затова не сме чували за него, а ние обичаме да пием вино.