Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Езерата са потънали в кафявата глина, а склоновете са на гънки като кореми. Фотографът донесе снимката ми, косата ми се е провиснала над парапета на кораба за Капри. „Довиждане, Блу Грото — пееше лодкарят, — върни се скоро.“ А след това запълзяхме надолу по лявата страна на горещия глезен на италианския ботуш, вятърът виеше около призрачните замъци, а мъртвите надничаха иззад хълмовете.

… Корабът е хубав и стъпките на двама ни отекват по палубата. Всеки път, когато минаваме от страната, от която духа вятърът, аз се навеждам и загръщам дрехата си, без да изоставам от Дик. Пеем безсмислици:

Приятно се живее с Дик — хората, насядали по столовете на палубата, ни гледат и една жена се опитва да чуе какво пеем. Дик се умори да пее една и съща песен; продължавай сам, Дик. Когато си сам, ще вървиш иначе, Дик, скъпи, атмосферата около теб ще бъде по-наситена, ще си пробиваш път между сенките на палубните столове, през тежкия дим на комините. Ще усещаш как отражението ти прекосява очите на ония, които те гледат. Ще загубиш спокойствието си; но, струва ми се, трябва да докоснеш живота, за да се отдръпнеш от него.

Седнала на стойката на спасителната лодка, аз гледам към морето, вятърът развява косата ми и тя блести на слънцето. Фигурата ми се откроява неподвижна на фона на хоризонта, а корабът ме носи към синия мрак на бъдещето; аз приличам на Атина Палада, изваяна на носа на галера. Вълните се плискат в тоалетните, а ахатовозелените пръски зад кормилото се пилеят, изнурени от движение.

… Пътувахме много тази година — от залива Улумулу до Бискра. Когато наближихме Сахара, се натъкнахме на ято скакалци и шофьорът любезно ни обясни, че това били земни пчели. Нощем небето беше надвиснало ниско, изпълнено с присъствието на непознатия дебнещ бог. О, малката бедна гола Улед Най; нощта кънтеше от ударите на сенегалските барабани, звуците на флейтите и рева на камилите, а туземците шляпаха наоколо със сандалите си, направени от стари автомобилни гуми.

Но по това време мен отново ме нямаше — влакове, брегове, всичко се бе сляло в едно. Той затова ме взе да пътешествуваме, но след като се роди второто ми дете, малката Топси, всичко отново изчезна в мрак.

… Само да можех да пратя известие на мъжа ми, който сметна за уместно да ме изостави тук, в ръцете на хора, които нищо не разбират! Разправяте ми, че бебето ми било черно — това е смешно, безвкусни шеги. Отидохме в Африка само за да видим Тимгад 30 30 Тимгад — древният град Тамугади в Алжир, основан от римския император Траян през 100 г. от Хр., разрушен от берберите през VII в. , тъй като археологията е главният интерес в живота ми. Омръзна ми да не знам нищо и непрекъснато да ми напомнят за това.

… Когато се оправя, ще искам да бъда пълноценен човек като теб, Дик — готова съм да уча медицина, само че е твърде късно. Трябва да използуваме моите пари и да заживеем в собствена къща — омръзна ми да седя в различни апартаменти и да те чакам. Ти се отегчаваш в Цюрих и не можеш да намериш време да пишеш, а казваш, че учен, който не пише, сам се признава в безсилие. От всички области на знанието ще си избера някоя тясна специалност и ще науча всичко за нея, за да имам опора, ако отново изпадна в криза. Ти ще ми помогнеш, Дик, да не се чувствувам виновна. Ще живеем край някой топъл бряг, където ще бъдем отново млади и загорели от слънцето.

… Дик ще работи в тази къща. О, хрумна ни и на двамата едновременно. Десетина пъти бяхме минавали край Тармс, а сега се отбихме и видяхме, че всички къщи са празни с изключение на два обора. Купихме това място чрез френски посредник, обаче флотата не закъсня да изпрати свои тайни агенти, когато разбра, че американци са купили част от селцето на хълма. Разровиха струпания строителен материал, за да видят дали няма скрити оръдия, и накрая Бейби трябваше да използува връзките си в Affaires Etrangeres 31 31 Министерство на външните работи (фр.). — Б.пр. в Париж, за да уреди положението.

Лятно време никой не идва на Ривиерата, затова очакваме да имаме малко гости и да можем да работим. Понякога идват французи — миналата седмина пристигна Мистингет и се учуди, че намери хотела отворен; беше също Пикасо и авторът на „Pas sur la Bouche“. 32 32 Само не по устата (фр). — Б.пр. … Дик, защо си вписал в регистъра мистър и мисис Дайвър вместо доктор и мисис Дайвър? Точно се чудех — въртеше ми се в главата: ти си ми казвал, че работата е всичко, и аз ти вярвам. Често си разправял, че когато един човек разбира от нещо и престане да го разбира, той става като всеки друг и въпросът е да се сдобиеш със сила, преди да си престанал да разбираш. Ако искаш да обърнеш всичко с главата надолу — добре, но защо и Никол трябва да те последва и да започне да ходи на ръце?