Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— Мистър Стар, отвън чакат мистър Дръмън, мистър Кърстоф и мисис Корнхил — за руския филм.

— Добре, нека влязат.

По-късно, от шест и половина до седем и половина, той гледа заснетите следобеда кадри. Ако беше някой нормален ден и не му предстоеше среща с момичето, щеше да седи до късно в прожекционната или в дублажната, но снощи заради земетресението почти не бе спал и затова сега реши да отиде да вечеря. В приемната пред неговия кабинет го чакаше Пийт Заврас — едната му ръка висеше на превръзка, преметната през рамото.

— Ти си Есхил и Еврипид в киното — каза Заврас. — И още — Аристофан и Менандър. — И се поклони.

— А те кои са? — засмя се Стар.

— Мои съотечественици.

— Не знаех, че и в Гърция снимате филми.

— Подиграваш ми се, Мънро — рече Заврас. — Искам да кажа, че си човек от тяхната класа. Ти ми спаси живота.

— Сега как се чувствуваш?

— Добре, болката в ръката ми е дреболия. Все едно, че ме целуват по нея. При такъв изход не съжалявам за това, което направих.

— А защо го направи тук? — полюбопитствува Стар.

— Дойдох при Делфийския оракул — обясни Заврас. — И аз като Едип, за да си разреша загадката. Как бих искал да докопам оня мръсник, от когото тръгна цялата тая история.

— Караш ме да съжалявам, че не съм получил образование — каза Стар.

— То не струва нищо — рече Пийт. — Аз получих бакалавриат в Солун, а виж как свърших.

— Още не си свършил — успокои го Стар.

— Ако някога, когато и да е, денем или нощем, пожелаеш някому да бъде прерязано гърлото, ще намериш телефонния ми номер в указателя — каза Заврас.

Стар затвори очи и отново ги отвори. На фона на слънцето силуетът на Заврас леко се бе размазал. Подпря се на масата зад себе си и каза спокойно:

— Всичко хубаво, Пийт.

В стаята беше почти тъмно, но той накара краката си да се придвижат по навик към кабинета му. Едва след като чу щракването на вратата, бръкна в джобовете си за хапчетата. Каната с вода тракна върху масата, чашата звънна. Той седна в едно голямо кресло и почака да усети ефекта от бензедрина, преди да отиде да вечеря.

Когато Стар се връщаше от столовата, една ръка му махна за поздрав от някакъв открит спортен автомобил. По главите, които стърчаха над задната седалка, разпозна един млад актьор и приятелката му — проследи ги с поглед, докато изчезнаха през портала и се сляха с летния здрач. Полека-лека губеше желание за такива неща, сякаш Мина бе отнесла тяхната прелест със себе си; блясъкът на големите чувства постепенно потъмняваше за него и в скоро време той щеше да бъде лишен дори от лукса на безкрайната скръб. Когато влезе в кабинета си, някаква детинска асоциация на Мина с предметния рай го накара за първи път през тази година да поръча да му приготвят спортната кола. Грамадната лимузина прекалено много му напомняше за заседанията и дремките от изтощение.

Дори и след като напусна студията, Стар продължаваше да се чувствува напрегнат, но откритата кола го потопи право в лятната вечер и той се огледа. В дъното на булеварда се виждаше луната — хубаво нещо е илюзията, че всяка вечер, всяка година луната е различна. Мина я нямаше, но светлините на Холивуд не бяха угаснали. На откритите пазари лимоните, грейпфрутите и зелените ябълки хвърляха коси, разсеяни отблясъци върху паважа. Пред него стоповете на една кола премигнаха във виолетово, на следващото кръстовище премигнаха отново. От всички страни рекламните светлини обстрелваха небето. До един пуст ъгъл двама тайнствени мъже описваха с някакъв лъскав цилиндър безцелни дъги по небето.

В дръгстора до щанда с бонбоните стоеше жена. Беше висока почти колкото Стар и изглеждаше смутена. Очевидно, всичко това не й беше приятно и ако Стар не изглеждаше толкова внимателен и учтив, веднага би си тръгнала. Казаха си по едно „здравейте“ и излязоха навън, без да разменят друга дума, без дори да се погледнат. И все пак, още преди да стигнат до бордюра на тротоара, Стар вече я бе преценил — хубава американка, но не красавица като Мина.

— Къде отиваме? — попита жената. — Мислех, че ще бъдете с шофьор. Нищо, аз съм добър боксьор.

— Боксьор ли?

— Не съм много любезна, нали? — насили се да се усмихне тя. — Но всички вие там минавате за такива „страшилища“.

Мисълта, че той би могъл да бъде страшен, развесели Стар; после изведнъж престана да му се струва забавна.

— Защо искахте да ме видите? — попита тя, като влизаше в колата.

Стар остана за миг неподвижен. Дощя му се да й каже веднага да излезе, но тя вече се бе разположила в колата, а и сам съзнаваше, че цялата тази злощастна ситуация е негово дело. Затова стисна зъби и заобиколи, за да се качи и той. Уличната лампа осветяваше цялото й лице и на него му беше трудно да повярва, че тя действително е момичето от предната вечер. Не виждаше ни най-малка прилика с Мина.