Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Мина още час. На стената изникваха един след друг отрязъци от мечти, биваха анализирани, отстъпваха място на следващите, за да мечтаят по-късно над тях тълпите или за да бъдат отхвърлени. Краят бе известен чрез две актьорски проби — на един характерен актьор и на едно момиче. След текущия заснет материал, с неговия напрегнат ритъм, пробите бяха изгладени и завършени; наблюдаващите се разположиха удобно в столовете; Стар отпусна крака на пода. Всякакви мнения бяха добре дошли. Един от техническата група заяви, че с удоволствие би си съжителствувал с момичето; останалите не проявиха интерес.

— Някой ни бе изпратил пробни снимки на същото това момиче още преди две години. Тя може би е станала по-пробивна, но не и по-добра. Мъжа обаче го бива. Можем да го вземем за ролята на стария руски княз в „Степи“.

— Той си е бивш руски княз — обясни вторият режисьор, — но се срамува от този факт, защото е червен. Каза, че това е единствената роля, която никога не би пожелал да играе.

— Това е единствената роля, която би могъл да играе — отсече Стар.

Лампите светнаха. Стар зави дъвката си в обвивката й и я сложи в пепелника. Обърна се въпросително към секретарката си.

— Комбинираните снимки във Втори павилион — каза тя.

Стар се отби във Втори павилион и изгледа набързо комбинираните снимки, изкусно заснети на фона на други кинокадри. В кабинета на Маркъс имаше съвещание — обсъждаше се възможността да се направи филм по „Манон Леско“ с щастлив край. Стар повтори онова, което вече бе казал: че от век и половина това е едно касово произведение — дори и без щастлив край. Той беше упорит, а по това време на деня и красноречив, така че опонентите му се предадоха и преминаха на друга тема: организирането на спектакъл с помощта на десетина кинозвезди в полза на пострадалите от земетресението в Лонг Бийч. Във внезапен изблик на щедрост петима от присъствуващите предложиха общо двадесет и пет хиляди долара. Даваха много, но не така, както би дал един беден човек. У тях нямаше състрадание.

В кабинета му го чакаше известие от очния лекар, при когото бе изпратил Пийт Заврас — зрението на оператора е 9/10, почти идеално. В момента Заврас фотокопираше епикризата. Стар закрачи наперено из кабинета си, а мис Дулън го наблюдаваше с възхищение. Принц Аге се отби, за да му благодари за обиколката по снимачните площадки, и докато двамата приказваха, обади се един от организаторите и съобщи тайнствено, че сценаристите Тарлтън са „научили“ и възнамеряват да напуснат.

— Те и двамата са добри сценаристи — обясни Стар на принц Аге, — а на нас тук ни липсват такива.

— Нима не можете да ангажирате когото пожелаете? — възкликна изненадано неговият гост.

— Можем, разбира се, но щом дойдат тук, се оказва, че не са толкова добри, и на нас ни се налага да си работим с наличните сили.

— Тоест с кого?

— С всички онези, които приемат нашите условия и не пият, докато работят. Имаме какви ли не хора: разочаровани поети, еднократно прославили се драматурзи, студентки — групираме ги по двойки и им даваме да пишат върху някаква тема. Ако работата не им спори, възлагаме същата тема и на други двама. Имал съм случаи, когато три двойки са писали, всяка за себе си, върху един и същ сюжет.

— А на тях не им ли е неприятно?

— Би им било неприятно, ако знаеха. Те не са гении и при друг начин на работа ще дадат по-лоши резултати. Тези Тарлтън са съпружеска двойка от Източното крайбрежие и са доста добри. Сега са научили, че и други работят върху същата тема, и това ги е шокирало, шокирало е тяхното чувство за „единство“ — това е думата, която ще употребят.

— Но как се получава това… това единство?

Преди да отговори, Стар се поколеба за миг — лицето му беше мрачно, само дето очите му блестяха.

— Аз съм единството — каза. — Заповядайте при нас и друг път.

Той се срещна с Тарлтънови. Обясни им, че харесва тяхната работа, като гледаше мисис Тарлтън така, сякаш искаше да й каже, че и през машинописа може да отгатне кое е написано от нея. Каза им с много благ тон, че ще ги прехвърли на друг филм, който не е толкова бърз, така че ще имат повече време. Както почти бе очаквал, те го помолиха да продължат да работят по първия, от който щяха да получат по-скоро хонорар, макар и разделен с други. Системата е отвратителна, съгласи се Стар — некоректна, комерсиална, направо жалка. Сам я беше създал — факт, който не спомена.

След като те си отидоха, в кабинета му влезе мис Дулън с тържествуващ вид.