Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— Той влезе, след като ние излязохме. Наказах го снощи да прочете сценария.

— Слушай, Мънро…

— Днес съм много зает, Ред — отсече Стар. — Ти загуби интерес към филма още преди три дни.

„Неприятна история“ — помисли си Райдингуд. Това щеше да накърни положението му в студията, наистина леко, но щеше да го накърни, а вероятно и щеше да му попречи точно в този момент да се ожени за трети път, както възнамеряваше. Дори скандал не можеше да си позволи да направи — ако не си съгласен със Стар, няма какво да го разгласяваш. Стар беше най-важната фигура в Холивуд, той винаги, почти винаги беше прав.

— А сакото ми? — сети се изведнъж. — Оставих го на един стол в павилиона.

— Знам — отговори Стар. — Ето ти го.

Той толкова много се стараеше да бъде снизходителен към неуспеха на Райдингуд, та бе забравил, че носи сакото му.

„Прожекционната зала на мистър Стар“ представляваше миниатюрен киносалон с четири реда тапицирани столове. Пред първия ред имаше дълги маси с мъждиво светещи лампи, бутони и телефони. До стената се виждаше пиано, останало от зората на звуковото кино. Стаята беше боядисана и столовете тапицирани само преди година, но от дългите часове работа всичко вече имаше овехтял вид.

Стар идваше тук в два и половина, после отново в шест и половина и гледаше заснетия през деня материал. Тогава обикновено се усещаше свирепо, неистово напрежение, той работеше с faits accomplis — с крайния резултат от няколкомесечен труд: спазаряване, планиране, писане и преработване на написаното, подбиране на актьорите, изграждане на сцените, избиране на осветлението, репетиране, заснемане; с плода от блестящи интуитивни находки или от решения, продиктувани от отчаянието, апатията, интригантството или изнурителната работа. В тези моменти сложната маневра биваше преустановявана — чакаха се нареждания от боевата линия.

Освен Стар присъствуваха представители на всички технически отдели, заедно с организаторите и директорите на продукциите. Режисьорите не идваха на тези прожекции — формално, защото се смяташе, че вече са си свършили работата, но в действителност, защото тук, след като парите се лееха като сребърни потоци, не се щадяха критиките. Те деликатно стояха настрани.

Хората вече се бяха събрали. Стар влезе и бързо зае мястото си. Разговорите секнаха. Той се облегна, преметна крак през страничната облегалка на стола си и светлината в стаята бе угасена. На задния ред светна клечка кибрит — сетне настъпи тишина.

На екрана група френски канадци караха канутата си срещу течението на бързей. Сцената беше заснета в един резервоар в студията и подир всеки кадър, след като гласът на режисьора обявеше: „Стоп“, актьорите се отпускаха, изтриваха потта от челата си и понякога се смееха шумно — водата от резервоара спираше да шурти, илюзията свършваше. Единствените коментари на Стар бяха да каже кои кадри избира и да отбележи, че е свършена „добра работа“.

В следващата сцена, все още в бързея, канадска девойка (Клодет Колбърт) разговаряше с преносвача на трупи (Роналд Коулман), като гледаше надолу към него от едно кану. След като бяха прожектирани няколко метра лента, Стар изведнъж се обади:

— Резервоарът демонтиран ли е?

— Да, сър.

— Мънро, трябваше им за…

Стар прекъсна най-безцеремонно обясненията:

— Да се монтира веднага. Дайте да видим отново втората сцена.

Лампите веднага светнаха. Един от директорите стана от стола си и се изправи пред Стар.

— Чудесно изиграна сцена, а следва да я изхвърлим — каза Стар възмутено, но с тих глас. — Кадрите не са центрирани добре. Камерата трябва да е разположена така, че през цялото време, докато Клодет говори, да хваща красивата й глава, не е ли тъй? Хората отиват на кино тъкмо заради това — да гледат главата на едно красиво момиче. Кажете на Тим, че е можел да й спести напрежението, ако беше използувал дубльорката й.

Лампите отново изгаснаха. Директорът клекна до стола на Стар, за да не пречи. Показаха пак кадъра.

— Нали виждате? — попита Стар. — А освен това има косъм, там вдясно, забелязахте ли го? Проверете дали е на прожекционния апарат или на лентата.

Едва в края на сцената Клодет Колбърт бавно вдигна глава и разкри големите си влажни светли очи.

— Ето какво ни трябваше през цялото това време — каза Стар. — А и тя добре играе. Опитайте се утре, или дори още днес привечер, да заснемете сцената отново.

Пийт Заврас не би направил такава грешка. В цялата киноиндустрия нямаше и шестима оператори, на които да можеш да разчиташ напълно. Лампите светнаха; организаторът и директорът на продукцията си излязоха.