Уилям Уортън - Пилето

Полагам отчаяни усилия да се изправя на крака, но нищо не помага. Котаракът извръща глава и гледа през рамо надолу. Спуска се, като се залавях нокти, и когато наближава земята, скача. Аз все още лежа долу. Котаракът застава неподвижен и ме гледа. Аз не мърдам, не мога. Той се изгърбва, готов да скочи. Гледам го право в очите, искам да го накарам да види в мен момчето — не само птицата. Цепките на очите му ту се отварят, ту се затварят. Очите му се събират в средата. Той клати глава, предвкусвайки победата. Аз се мъча да го задържа, да го спра с поглед. Втори път се опитвам да прекъсна съня. Струва ми се, че затворя ли очи, ще го прекъсна. Но пък зная, че ако направя това, котаракът ще скочи върху мен. Затварям очи и изведнъж — преди да е свършил сънят — чувам някакъв шум и котаракът изскимтява.

Събуждам се в леглото разтреперан и мокър от пот. Сърцето ми тупа, та ще изхвръкне. Едвам се добирам до банята да пийна малко водица. Едната половина на тялото ми е изтръпнала и ме боли. Поглеждам се в огледалото, но няма нищо — ни натъртено, ни рана. Само съм блед и косата ми е сплъстена от пот.

Връщам се в стаята и сменям пижамата. Окачвам мократа на радиатора да се изсуши. Така ме боли всичко, че едва смогвам да облека сухата. Тръшвам се на леглото и се втренчвам в тавана. Не зная да заспя ли, да не заспя ли. Хем ми се спи, хем ме е страх от съня. Възможно ли е да спиш, без да сънуваш? Ако пак засънувам, какво ще се случи? Насочвам мислите си към случилото се в съня; мъча се да го възстановя.

Котаракът скимтеше. Защо? Дали е скимтял, преди да скочи върху мен и да ме разкъса на парчета? Ако се върна в съня, дали ще бъда мъртъв? И ако съм мъртъв, дали сънят ще свърши? Ако съм умрял в съня, дали ще умра и наяве?

Чувствувам се почти умрял, както съм легнал в леглото. Зная, че мога да умра много лесно. Въпросът е да не се връщам в съня. Но не мога да се удържа и заспивам отново.

Очите ми са затворени. Все още лежа на земята, но не съм умрял. Отварям очи и виждам котарака да подскача и да се върти в кръг: Той скимти окървавен. Едното му око е затворено и тече. Котаракът побягва с един последен ужасен писък. Оглеждам се и виждам до себе си Перта.

— Господи! Пилето плаче! По дяволите, какво става с него? За какво плаче? Сигурно за всичко. Нека си поплаче, щом може. Това не е толкова лесно, дори да го искаш.

Отново затварям очи. Искам да прекъсна съня. Трябва да го прекъсна. Дечицата са сами; Перта е мъртва. Зная, че е мъртва, не само защото я виждам как лежи на земята, а и защото сънят още не е свършил. Затварям очи и се съсредоточавам, за да сложа край на съня. Най-накрая нещо се изплъзва изпод мене, сънят свършва и аз продължавам да спя. Зная, че да спиш, без да сънуваш, значи да си мъртъв.

Когато се събуждам сутринта, не мога да се помръдна. Изненадвам се, че съм жив. Нито искам да повикам някого, нито искам да стана. Съзнанието ми е загубило власт над тялото. Чувствувам се като нещо съвсем отделно. Сякаш гледам отстрани как майка ми влиза, разговаря с мен, ядосва се, после ме поглежда кръвнишки, изкрещява ми нещо и излита от стаята. Все едно, че съм в някоя чужда къща.

Всяко нещо го виждам така, сякаш гледам канарчетата през бинокъла. Виждам доктора. Виждам как ме откарват в болницата. Отварям и затварям очите си в зависимост от това какво и колко искам да видя. Усещам, че никога вече няма да заспя, няма да сънувам, няма да се движа. Но какво от това? Нали мога да гледам, да наблюдавам; аз много обичам да наблюдавам. Вдигат краката ми. Задават Ми Въпроси. Не отговарям. Не искам да отговарям. И не съм сигурен дали мога да отговарям. Дори гласът ми не е вече моят глас. Аз съм някакво производно между самия себе си и нещо друго. Но ето че заспивам, да заспивам. Това е същият онзи мъртвешки сън.

Струва ми се, че няма връзка между състоянието ми, преди да заспя, и другото, когато се събудих. Събудих се в болницата. Гладен съм. В състояние съм да ям и да се движа. Отново съм сред хора. Вероятно сънят си е отишъл завинаги. Не зная какво да мисля за всичко това. Но съм като малко дете; център на внимание, хранят ме, самият аз оглеждам всяко нещо, помирисвам го, опитвам на вкус разни неща, чувам разни неща. Въртя ръка пред себе си и я гледам с любопитство. Всичко е ново за мен.

След три дни ме извеждат от болницата и ме откарват у дома. Прекарвам цяла седмица в леглото и се радвам, че аз отново съм аз. Баща ми каза, че има грижата за птиците. Обяснява ми колко нови чифтове е пуснал в кафезите за разплод, кои гнезда са пълни и с по колко яйца. Много важно. За мен всичко това е свършено. И ме е страх; не искам да се връщам към него. Баща ми пита какво ще правя със свободно летящите канарчета. Той иска да ги затворя в клетката. Казва, че е преброил поне петнайсет мъжки, които пеят по дърветата, и че вероятно имало още толкова. Триста долара и дори повече хвърчат по дърветата, казва. На мен не ми се говори на тази тема.