Лора Флоран - Шоколадово докосване

Странната смесица от сила и уязвимост на Джейми го ужасяваше, макар да го привличаше неудържимо. Той искаше да се грижи за нея, но тя изобщо не му приличаше на котенце. Джейми беше много силен човек, но свали защитната си броня пред него, допусна го до място, където Дом можеше да нанесе неописуеми поражения. Нямаше ли да бъде удивително, ако той заслужеше тази оценка на качествата си?

– Ти си толкова дисциплиниран и решителен, не се спираш пред нищо.

Да, Дом не искаше да мисли какъв щеше да бъде животът му, ако се отказваше пред изпитанията. Той се спусна надолу по корема ѝ с възбуждащи ласки с брада и зъби, с уста и език. Толкова време се беше бръснал по два пъти на ден, а тя харесваше брадясалата му челюст.

– Ти си толкова... убедена съм, че всяка жена, която срещаш, жадува за теб.

Доминик надигна леко глава, за да я погледне шеговито.

– Струва ми се, че ме идеализираш ип tout petit реи [44] Мъничко, съвсем малко (фр.). – Б. пр. .

Не че той искаше Джейми да осъзнае точно колко, но все пак имаше някаква съвест. В края на краищата тя наскоро беше преживяла сътресение на мозъка. Наистина всяка срещната жена го жадуваше, мамка му. Дом привличаше много жени, които търсеха хубаво, яко чука... но както и да е. Дом знаеше, че тя нямаше предвид този вид страстно желание.

– Не, не е така – гласът ѝ прозвуча едновременно учудено и леко обидено. – Аз изобщо не те идеализирам.

Ето, той беше опитал. Не беше длъжен да настоява на неговото. Доминик се върна към пътеката, която проправяше по корема ѝ.

– И обичам... Доминик, какво правиш? – тя отново зарови ръце в косата му, опитвайки се да го издърпа нагоре. –Недей...

– Ш-ш-шт. Ш-ш-шт. Аз пък обичам да виждам как се изчервяваш. Боже, тези лунички са навсякъде – прошепна замаяно той, обсипвайки с целувки дъгата на хълбока ѝ, извивката на костта и кадифената кожа, разтопеното от наслада тяло.

Доминик сграбчи завивката и я отметна изцяло, захвърли я на пода, така че светлината от прозореца да се лее върху нея и пред очите му се откри най-красивата гледка. Тялото ѝ върху белия чаршаф, вълшебният прах от лунички посипваше с блед златен воал местата, където слънцето бе успяло да види кожата ѝ. Формите ѝ започнаха леко да се заоблят, отбеляза победоносно Дом. Двете седмици в неговия салон ѝ се бяха отразили добре, а разходките в Париж и тренировките в залата бяха възстановили мускулите ѝ.

Доминик се изправи на лакти, вдигна глава над хълбоците ѝ и потъна в съзерцание. Под погледа му тя се изчерви навсякъде, бавно, полека, все по-плътно, вълна от цвят, върху която луничките ѝ засияха като звезди по цялото ѝ тяло. Смутена, Джейми се опита да се извие, но Дом я беше надхитрил: завесите бяха дръпнати, завивката лежеше на пода и яркото слънце в пролетния следобед я огряваше цялата.

– Как е възможно човек да не те обича? – попита недоумяващо той, наведе глава и я близна по дължината на вагината ѝ, намери и прокара език по клитора ѝ.

Тя се задъха, зарови ръце в косата му.

– Доми... – тя не можа да каже цялото му име и се опита да го отхвърли с рязко движение на бедрата си.

– Ш-ш-шт – той обхвана с ръце дупето ѝ, задържа я, опиянен от властта си над нея, и я близна отново. – Ще ти хареса. Ш-ш-ш-шт. А аз обичам да гледам как се изчервяваш.

– Не. Моля те, аз не... – тя се беше изчервила като божур от смущение. Стенанията заглушиха думите ѝ и тя скри лицето си с ръце. Белегът се открои върху дясната ѝ ръка, точно под лакътя, неравна бяла линия до луничките.

– Разбира се, че няма да направя нищо против твоята воля – зашепна успокоително той, като духаше лекичко по дължината на нежните гънки, наблюдавайки как листенцата на нейното цвете се отварят безропотно под въздушната струя. В очите му проблесна лека победоносна усмивка, когато се задържа точно над клитора ѝ, подухна игриво върху него и цялото ѝ тяло се разтърси от удоволствие.

– Кажи ми какво не искаш да правя, minette ?

– Аз... недей – тя захапа ръката си, когато той потри леко брадясалата си челюст до нея, ръцете ѝ помръднаха безпомощно във въздуха. – Доми... – тя отново изстена.

– Vas-y, minette – зашепна той успокоително, прокарвайки челюст по нежната кожа от вътрешната страна на бедрата ѝ, избягвайки устните на нейното цвете, уж за да ѝ позволи да се съвземе. – Какво не искаш да правя? Можеш да ми кажеш. Не е това, нали? – той я близна отново, без да бърза. Тялото ѝ се разтърси, бедрата ѝ се заключиха около раменете му, така че Дом трябваше да пусне дупето ѝ и да раздалечи бедрата ѝ с ръце. После я прикова към леглото с ръце. – Не, не може да е това. Това ли не искаш? – Бедрата ѝсе опитваха да се извият нагоре и той ги натискаше надолу, така че движението се пренесе по цялото ѝ тяло, гърбът ѝсе изви в дъга, ръцете ѝ скриха лицето ѝ в пристъп на пълно безсилие.