Лора Флоран - Шоколадово докосване

Изражението на Джейми застина. Тя заби поглед в земята, не в него, профилът ѝ беше чист и прекрасен като мрамор с лунички, далечен като музеен експонат.

– Джейми – той свиваше и отпускаше юмруци, скрити под бицепсите му. – Ти интересуваш ли се от Силвен? – И него ли попиваш като последните капки сос в чинията ти?

Джейми го погледна недоумяващо.

– Ти само нимфоманки ли познаваш?

Сигурно не само. Но Дом не би се учудил, ако в миналото му имаше няколко освидетелствани нимфоманки. Той прокара длан по лицето си.

– Аз наистина не ги познавам – призна той, почти шепнешком.

На лицето ѝ се изписаха недоумение и потрес. Защо му трябваше да признава най-лошите подробности за себе си? Някаква част от него искаше тя да открие истинската му същност, за да избяга на безопасно разстояние.

Целият гняв сякаш се оттече от нея, оставяйки я посърнала и изцедена. Сърцето му се сви. Не посървай заради мен. Моля те. Тя погледна към Силвен в другия край на паркинга и болката го смрази. Ако избереше да се качи в буса на Силвен...

Джейми потърка челото си с изморени пръсти, но не можа да изтрие бръчките.

– Не е ли очевидно от кого се интересувам? – попита тя тихо. – Случилото се между нас, то... – гласът ѝ заглъхна и тя преглътна, после се насили да продължи – това нещо обичайно ли е за теб?

Доминик не каза нищо, само дишаше накъсано и я гледаше. Всъщност да, повечето жени се държаха като сексманиачки около него. Но това беше само секс, те се пристрастяваха само към секса и нищо друго. Така че за останалото той не знаеше. За него това беше нова територия. Не, тя не беше същата. Тя беше различна. Но нима наистина искаше него ? Целия? Е, поне онези части от него, които той беше склонен да ѝ покаже?

– Мислиш ли, че бих могла да направя същото със Силвен утре вечер или че може би съм го правила преди няколко нощи?

Дом заби пръсти в мускулите си, сякаш за да ги разкъса при наплива от образи, които се заредиха в главата му. Защото той тъкмо от това се страхуваше. Толкова години се беше опитвал да се превърне в стойностен човек, а сега се проваляше при първото истинско изпитание. А връзката им беше едва от два дни.

Въздушна кула, а не връзка. Допреди четирийсет и осем часа той не знаеше дори името ѝ.

– Ходила ли си някога на плажа? – попита Доминик. Той беше ходил веднъж. Метна се на мотора и кара до Бреган, само на няколко часа път оттук. Беше прекалено стар, за да си построи пясъчен замък, макар че точно това искаше да направи. Почувства се самотен и глупав и се върна обратно същия ден.

– Много пъти – каза сковано Джейми. – Защо?

– Мислех си за пясъчни замъци – какво беше усещането да си направиш пясъчен замък. Текстурата на пясъка, водата, слънцето, радостта от градежа, а после накрая вълните го отнасят, не остава нищо, което да задържиш, не нанасяш никаква вреда. Не беше много по-различно от ваенето на фигури от шоколад.

Джейми погледна към Силвен, който чакаше търпеливо. Не тръгвай с него. Недей. Но ще постъпиш по-умно, ако си тръгнеш с него.

– Добре, разбрах – каза тя. – Те са забавни и мимолетни. Няма ли да провериш какво става с ванилията?

И да ѝ даде възможност да се измъкне със Силвен?

– Нека той да я вземе – процеди студено Дом в ущърб на собствените си шоколадови бонбони в жестоката конкуренция за най-добрата ванилия в Париж, без да му мигне окото. После постави каската на главата ѝ. – Аз искам теб.

Моторът беше ужасна препратка към ерата на икономическата и юридическата зависимост на жените, реши Дом. Независимо колко ядосана или решена да запази дистанция беше жената, тя нямаше друг избор, освен да те прегръща, докато ти я возиш накъдето си искаш.

Това го радваше, но сигурно трябваше да си купи кола възможно най-скоро. Къде щеше да паркира тази кола в близост до апартамента си, Доминик нямаше представа.

Най-вбесяващото беше, че Силвен ги следваше през целия път до центъра на града, независимо колко бавно се влачеше Дом, за да принуди съперника си да се откаже и да ги задмине. Особено като се има предвид, че Дом, ако не беше неговата безценна пасажерка, допряла бедра до неговите, можеше да издуха негодника по всяко време благодарение на по-голямата мощност и маневреност на мотора. И това щеше да е дяволски по-забавно.

Силвен изчака, докато светофарите и хората по тротоарите в сърцето на Париж даваха на Джейми възможност да се измъкне, когато поиска, след което пое в своята посока.