Лора Флоран - Шоколадово докосване

– Жеееми – гласът му беше накъсан, дрезгав и груб, без онази нежна обвивка, с която тя беше свикнала.

Джейми отърка лицето си по същия начин върху стомаха и гърдите му, като животно, търсещо ласка. Ръката, в която се беше гушила, я последва, хвана главата, тила ѝ, улови я за рамото във внезапен спазъм. Тя не обичаше да оставя тила си незащитен, но не го усещаше толкова уязвим, когато неговата голяма ръка лежеше отгоре, чувстваше го скрит и защитен.

Боже, тази негова топлина, силата му, тя можеше да се зарови в тях и никога да не ги напусне.

– Ти си толкова красив – прошепна тя на английски, тъй като френският беше излетял от ума ѝ.

"Толкова красив", прошепна отново до хълбока му, когато смъкна дънките му. И "толкова красив", когато пропълзя отново нагоре, прилепвайки тялото си до неговото така, както човек обира чинията с пръст, за да изяде последните трошички от вкусното ястие, за да се наслади на вкуса докрай.

Ръцете му се плъзгаха нагоре и надолу по гърба ѝ в опит да я задържат, после ласките се превърнаха в здрава хватка въпреки волята му. Той тръпнеше под ръцете ѝ.

– Джейми.

Произнасянето на името ѝ винаги предизвикваше шок. Караше я да мечтае за най-различни неща. Тя се изтегна върху него с цялата си тежест, обхвана лицето му с длани и го целуна по устата. Бавно. Наслаждаваше се на движението и подчинението на неговите устни под нейните, на силата на неговия отклик, на вкуса му, на потъването на пръстите ѝ в дългата му копринена коса. Тя потъваше все по-дълбоко в устата му, неспособна да се откъсне, целуваше го ненаситно.

С всяко нейно докосване в тялото на Доминик се натрупваше все повече и повече сила, докато накрая достигна точката на преливането, неудържима като светкавица в буреносен облак. Той протегна ръка към таблата на леглото, но не намери за какво да се хване. Джейми прокара длан по изпънатата му ръка, по издутия бицепс и Дом стисна възглавницата.

– Джейми. Позволи ми – другата му ръка хвана дупето и и го притисна до възбудения си член.

Тя зарови лице във врата му и му позволи да събуе дънките ѝ, да разтвори бедрата ѝ, остави го да я намести върху него. Тя обичаше трепета, който преминаваше през тялото му, когато я притегляше върху члена си, сякаш трепваше от удар с камшик. Тя обожаваше звука, който издаваше Дом.

– Ма cherie [31] Скъпа моя (фр.). – Б. пр . . Позволи ми. Отдай ми се.

Ръцете му започнаха да я движат в бавен, люлеещ, дълбок ритъм, докато тя целуваше раменете му. Плетената туника падаше като преграда между телата им. Дом понечи да я избута нагоре, но Джейми не му позволи, дръпна я отново надолу, затъкна я между своята и неговата кожа. Доминик не настоя. Вниманието му сега беше другаде. В неговата мъжественост, в ритъма на бедрата им. Той обърна телата им неочаквано и на нея този обрат ѝ хареса, понрави ѝ се да се озове под заслона на тялото му. Уловена в клетката на неговата сила.

– Джейми – Доминик спусна ръката си надолу, между телата им. – Харесва ли ти това, minette [32] Котенце (фр.). – Б. пр. ? Харесва ли ти? – той дишаше запъхтяно, грубите думи бяха почти без звук. – Macherie – прошепна той, когато отмалялото ѝ тяло се отпусна на матрака, докато ханшът ѝ се извиваше нагоре. – Ето. Използвай ме. Oui, minou [33] Да, писенце (фр.). – Б. пр. . Използвай ме, то така.

Тя се вкопчи в него, разтърсвана от оргазма. Беше като гмурване в слънцето, в неговата сияйна топлина. И това слънце се потопи на свой ред в нея, топлината му я облада дълбоко, ръцете му се стегнаха в една последна неистова секунда на техния споделен екстаз.

По-късно Дом лежеше по гръб, с една ръка под главата, а с другата прегръщаше сгушената до него Джейми. Тя се чувстваше влажна, отпусната, напълно негова.

– Странно – прошепна нежно той. – Не се чувствам използван.

Тя си помисли, че той ѝ се присмива, защото го смушка в ребрата. Той улови ръката ѝ, така че да не може да повтори движението.

Доминик изви глава към нея, напълно сериозен.

– Или ти си много добра в използването на хората.

– Гийомет – каза Дом на своята maitresse de salle, чийто перфектен английски беше една от причините да я вземе на работа. Двамата бяха сами на долния етаж и подреждаха витрините преди началото на работния ден. – Какво означава бюфул ? – нещо такова. Нелогичният начин, по който английският натъртваше някои срички и преглъщаше другите, му създаваше затруднения да ги долови правилно. Особено когато бяха прошепнати до кожата му.