Лора Флоран - Шоколадово докосване

– А след като ги преброиш, ще бъдеш готов да продължиш напред?

Сърцето му заблъска силно, отново му прилоша. Доминик се надвеси над канала, стиснал перилата, загледан в кафявата вода.

– Искаш да те оставя на мира ли? – по дяволите, защо ѝ задаваше този въпрос? Тя можеше да каже "да".

– Виж, ще те разбера, ако искаш да сложим край – каза тя бавно и неохотно.

Ръцете му се свиха в юмруци.

– Защо? Защото ти самата искаш това?

Тя го измери с онзи недоумяващ поглед.

– Не. Защото аз получавам всичко в тази история.

Дом зяпна от слисване. Може би неговата роля на добър мъж беше прекалено убедителна. Доминик я погледна крадешком. Ако ѝ кажеше колко далеч беше от истината, дали щеше да разбие илюзиите ѝ?

– Ти получаваш само мен, както сам каза – ъгълчетата на устата ѝ се извиха тъжно надолу. – Каквото остана от мен.

Тя звучеше като собствения му вътрешен глас. Сякаш сама по себе си тя не представляваше нищо. Но неговият вътрешен глас беше оправдан. Доминик се помъчи да се усмихне.

– Точно това ми харесва. Ти.

Тя го изгледа с озадачено неудовлетворение.

– Не че това е най-важното нещо на света, естествено, но онази брюнетка изобщо не може да се мери с твоята красота.

Тя го намираше за красив? Глупава доволна усмивка разцъфтя на лицето му и Дом се изчерви. Нищо чудно, че персоналът не спираше да си прави шеги с него. Той се излагаше.

Красив. Доминик напъха ръце в задните джобове на дънките си, за да не развалят впечатлението с недодялания си вид.

– Аз те харесвам – повтори той. Това вече трябваше да е очевидно. Сигурно не беше нужно да разкрие цялата си мръсна душа и да я простре в краката ѝ, за да го докаже?

– Защо ? – попита тя отново.

Доминик я погледна, луничките и изпъкналите кости, и цунамито от сексуална възбуда и топлина го завладя отново. Той започваше да свиква със своята безпомощност пред тези вълни.

– Всеки път, като те погледна, искам да те оближа цялата – прошепна той.

Джейми се изчерви по всички открити части от тялото си и Дом неволно погледна нагоре по улицата към своя апартамент. Тя не знаеше колко близо беше жилището му и той не можеше да реши дали да ѝ каже. Ами ако я допуснеше още по-дълбоко в себе си и тя не харесаше каквото видеше там? Но ако я заведеше там преди залез слънце, дори тя не можеше да го накара да изключи лъчите му, за да се скрие. И Дом щеше да види докъде се изчервява.

Той измъкна ръка от джоба на дънките и хвана нейната върху перилото, почти забравил за белезите.

– И така, по какъв начин ме използваш?

– Не започвай пак – харесваше му нейното раздразнение. Той никога не беше стигал до такъв етап в отношенията, когато жената можеше да завърти очи присмехулно и в същото време да му позволи да държи ръката ѝ. Дом се запита дали тя можеше да завърти очи и въпреки това да му позволи да я люби.

– Омъжена си. Това ли е? – о, боже, това щеше да е най-ужасното нещо, което му бяха причинявали някога.

– Не, не съм омъжена. Ти излизал ли си някога с някоя разумна, морална жена?

Той ѝ хвърли печален поглед и реши да не изтъква очевидното за своята сексуална история.

– В момента излизам с такава жена, доколкото разбирам – каза с надежда той.

Нейната усмивка изгря като слънце, което се издигаше над планета, която никога не беше виждала изгрев. Какво толкова беше казал? Във всеки случай то я накара да се доближи до него, да го улови под ръка и Дом моментално я прегърна.

– Е, кажи ми, по какъв начин ме използваш ? – попита недоумяващо той.

– Ами за... – тя издиша рязко. Но не се отдръпна. Това му харесваше, харесваше му как Джейми не се дърпа.

– Трябва да ти кажа, че това е много по-приятно изживяване, отколкото си мислиш – продължавай да ме използваш. Мога да остана така завинаги.

Сърцето му се сви болезнено само при мисълта че би могъл да я задържи завинаги. Изплува споменът за сковаващия ужас и безтегловност, когато Доминик осъзна, че майка му си беше отишла. Пропадането в онази безтегловност беше продължило безкрайно дълго, най-малко през цялата следваща учебна година. И повече. Години наред той се будеше от онзи болезнен сърдечен спазъм, от който му прилошаваше.

Джейми облегна глава на гърдите му. Явно не му се удаваше да я придумва и убеждава. Затова Доминик изтласка тревогите на сърцето си в онова тъмно изоставено място, където ги беше прокудил, и се облегна леко на нея, опирайки гърба ѝ в парапета на моста. Джейми вдигна глава, усетила напора на тежестта му, или по-скоро намека за нея. Извивката на устните ѝ веднага омекна. О, да, как обичаше той тази мека извивка веднага щом я погледнеше по определен начин. Доминик наведе глава и я целуна по устните, без да бърза, потъвайки във вечността. Тя измърка тихо и пъхна ръце под якето му, за да ги прокара нагоре по гърба му. Той захапа призивно устните ѝ и прошепна съвсем тихо, съвсем нетипично за неговата агресивна настойчивост.