Лора Флоран - Шоколадово докосване

Джейми сложи ръце на кръста си и добави още нещо.

– Добре – беше думата, която оформиха устните на Силвен. – Добре.

Колко дълго трябваше да търпи Дом този скандал между любовници? Той закрачи към тях, но яростният поглед на Джейми го спря.

Силвен изви глава и го погледна злобно. Той беше висок колкото Доминик, но беше по-слаб. Приличаше на красив страстен поет, докато Дом имаше вид на груб хлапак от касапницата.

– Ти наистина си негодник, Ришар.

– Майната ти, Марки.

Силвен присви очи и погледна отново Джейми.

– След всичките шоколадови бонбони, които направих за теб. Моля те, не ми казвай, че всъщност предпочиташ неговите.

Силвен... е правил шоколадови бонбони за Джейми... Дом стисна юмруци, готов да раздаде справедливост. Само ако можеше да телепортира Джейми някъде другаде, така че да не гледа, а после щеше да убие този негодник.

– Това да не е битка на шоколадовото его? – попита ядосано Джейми.

Силвен посочи презрително Дом с аристократичната си брадичка.

– С него... как не. Но аз говорех сериозно, Джейми.

Дом изръмжа,

– Дори не го помисляй, Ришар – каза Силвен с толкова остър тон, че шокира Доминик въпреки бушуващия в него гняв. – Няма да се бия с теб пред нея. Няма начин.

Дом изгледа най-презрения си враг изпод сключени вежди. Какво означаваше това?

Силвен поклати глава, погледна Джейми още веднъж, обърна се и се отдалечи към микробуса си, който вече беше натоварен с големи кашони с ванилията, за която беше дошъл Доминик.

Дом отказа да го удостои с поглед. И за да е още по-ясно, положи ръката си собственически и изключително нежно – без гняв, не ѝ позволявай да почувства гнева ти – на раменете на Джейми, все още облечена с неговото кожено яке, и я поведе към най-отдалечения ъгъл на сградата.

Там той пусна раменете ѝ и се облегна на стената, притисна тялото си до нея, опита се да залепи себе си и всякакви пориви за насилие към бетона. За по-сигурно дори скръсти ръце на гърдите си.

– Твоето име Жами ли е, или Джейми? – беше толкова ядосан, че почти успя да произнесе онова твърдо "дж" в името ѝ като онзи негодник Силвен, който беше ходил на училище шест години повече и следователно беше учил английски език.

– Джейми е прякор – в гласа на Джейми прозвуча не толкова гняв към него, а по-скоро някаква всеобща враждебност, гняв, който се излъчваше от нея като вид самозащита.

Прякор. Значи Силвен знаеше не само името, но и прякора ѝ.

– Откъде познаваш Силвен? – изръмжа той.

Джейми го стрелна с очи.

– Това не е твоя работа.

По щастлива случайност Доминик се чувстваше по-уверен, когато тя му говореше по такъв начин, сякаш отказваше да търпи номерата му. Това му подейства донякъде успокоително, въпреки че една част от него все още беше готова да убие Марки с голи ръце.

– Спала ли си с него?

Джейми го изгледа потресена. После очите ѝ пламнаха от гняв.

– Какво правите вие двамата, практикувате някаква кръвопролитна сексуална война ли? Освен това искам да знам теб това какво те интересува, след като явно спиш с всяка срещната жена?

Това, за жалост, беше съвсем справедливо. Доминик скръсти ръце още по-плътно върху гърдите си, съжалявайки, задето беше оставил Силвен да се измъкне, без да му строши поне красивия арогантен нос. Погледна микробуса на Марки на паркинга, където работниците от склада вече бяха натоварили ванилията на Доминик, но Силвен все още не се беше качил вътре. Той се беше облегнал на предната врата, скръстил ръце и кръстосал глезени, сякаш разполагаше с цялото време на света, за да проследи пиесата. Какво чакаше, по дяволите? Да се прояви, ако се наложеше Джейми да бъде спасена? Все още не беше късно Дом да прекоси паркинга и да му размаже носа.

– Силвен също ли спи с която му падне? – неочаквано попита Джейми, предпазливо, като човек с обоснован интерес.

– Нямам представа – нацупи се Дом. Как само му се искаше да може да опровергае това "също". По дяволите, сам си беше виновен за тази част от печалното си минало. – Мисля, че вече е сгоден – добави сковано той. В смисъл... зает е. Стой далеч от него.

Тази информация явно не я засегна особено. Тя кимна леко, доволна.

– За някаква милиардерка – добави Доминик за по-сигурно, – която произвежда онази ширпотребителска гадост, която наричат шоколад. Не знам как Силвен може да се държи така, сякаш е повелителят на земята, след като е готов да се продаде за паница леща.