Лора Флоран - Шоколадово докосване

Доминик ѝ се усмихна, преди да погледне встрани. Със смутена усмивка, доколкото това бе възможно върху неговото изсечено лице на лошо момче.

Дом не говореше, но думите бяха излишни, когато човек беше в Париж през пролетта. По-добре да се съсредоточи върху хладния бриз от реката, който развяваше немирната му черна коса, върху мостовете, които се простираха над столетията, върху свежата млада зеленина на дърветата по кейовете. Вечерта падаше все по-късно и по-късно. Слънцето тъкмо започваше да залязва, обагряше в нюанси на розово, златно и сиво ниските перести облаци. Небето над тях беше синьо, но клонеше към сиво. Половината свят изглеждаше влюбен, двойки се разхождаха, хванати за ръце по бреговете на Сена. В далечния край на този залез, на запад, далеч надолу по реката, която блестешe в розово и златно, се издигаше Айфеловата кула, обвита в ниска мъгла.

– Ти си гостенката. Къде искаш да отидем? – тихо помита той.

Джейми беше тук от три месеца и не за първи път в Париж, но никога не се беше разхождала хваната за ръка с Доминик.

– Така е добре. Така ми харесва.

Ръката му стисна нейната.

Той я заведе чак до Лувъра и до Пон дез Ар [26] Мостът е едно от най-романтичните места във френската столица. По парапетите му са окачени хиляди заключени катинари с имена, чиито ключове са хвърлени във водата, като обет за вечна любов. – Б. пр. . Те застанаха на дървения пешеходен мост, хванати за ръка, и гледаха залеза. Една банда свиреше джаз малко по-надолу по моста; двама влюбени се прегръщаха, облегнати на перилата, окичени с катинари във всякакви цветове; група студенти отваряха бири и вино, смееха се и разговаряха. Навсякъде около тях цъфтяха животът и любовта на Париж, но тяхното потапяне в тях изглеждаше толкова интимно, само тяхно.

Когато розовото в небето изчезна, Айфеловата кула изригна в светлини. Те проследиха шоуто, без да говорят, но ръката на Доминик пусна нейната, за да се увие около раменете ѝ и да я притегли плътно до тялото си. След минута той я премести, така че Джейми да застане пред него, гърбът ѝ беше долепен до гърдите му, пешовете на коженото му яке я защитаваха от двете страни. Той продължаваше да мълчи, само я прегръщаше на дървения мост, загледан във великолепната кула. Джейми усещаше неговата сексуална възбуда, но той не каза нищо, дори не я докосна с бедрата си. Само гледаше светлините, обвил ръце около нея.

Когато светлините угаснаха, остана само блестящата вечерна рокля на la Tour [27] Кулата (фр.). – Б. пр. , по-изискана и елегантна от всяка друга звезда на червения килим. Доминик въздъхна дълбоко. Той не помръдна още минута. После каза:

– Ти сигурно умираш от глад. След тази тренировка. Позволи ми да те нахраня.

Тези думи предизвикаха неподозирани усещания в корема на Джейми. Позволи ми. Позволи ми да те нахраня.

Тя искаше да го попита за мотивите му да бъде с нея, но не можеше, защото те едва се познаваха. Оставаше ѝ само да вземе каквото ѝ даваха или да се оттегли. А напоследък тя вземаше всичко каквото ѝ даваха. Дом я преведе през двора на Лувъра, покрай осветената пирамида, фонтаните и неколцината младежи, които изпълняваха безумни маневри със скейтбордовете си. После я поведе по улиците на североизток, докато не стигнаха до едно заведение, от което се лееше топла светлина по паважа. Пред тях имаше двойка, която търпеливо чакаше ред, а ресторантът изглеждаше пълен, но Доминик едва беше влязъл вътре, когато някой, задаващ се от кухнята на долния етаж, го забеляза.

– Доминик, скъпи, какво удоволствие! Предполагам, че не сте се сетили да направите резервация? Както винаги. Но не, за вас, Доминик, за вас...

Джейми се опита да не се впечатлява от това "както винаги", когато ги настаниха на маса, която не беше съществувала допреди две минути и не изглеждаше напълно правдоподобна сега, толкова беше малка, а двамата с Доминик седяха съвсем близо един до друг. Имаше много обстоятелства, при които един мъж можеше да отиде на ресторант без резервация – с приятели, с роднини, дори сам. Не беше задължително да е с красива жена.

Доминик ѝ се усмихна през малката маса, явно доволен от себе си.

– Достатъчно топло ли ти е? – попита той. – Харесва ли ти?

И тя забрави за това "както винаги". Той може би беше идвал тук преди, но беше избрал ресторанта заради нейния вкус. Доколкото го познаваше.

– Ти сигурно си чувала за готвача – каза той и след като се замисли, Джейми установи, че наистина го беше чувала. Всъщност тя беше вечеряла в по-известния ресторант на Даниел Фауре само преди няколко дни с Кейд, Силвен, Филип и Магали. – Аз започнах да чиракувам при него. Той е един от най-добрите хора в света – Доминик каза това с твърд, нетърпящ възражения тон. – Но не знам дали е известно, че той има три ресторанта. Най-прочутия той нарича място за аристократите, после идва другият за буржоазията, а този е за пролетариата – Дом се засмя. – Печено пиле, стек, пържени картофи... но в негов стил.