Лора Флоран - Шоколадово докосване

– Той идва от скотобойна ? – прашният чакъл се разтресе под краката ѝ. – Кланица? Там, където закланите животни се разфасоват и транжират с огромни сатъри? – имаше серия от статии, спечелили наградата "Пулицър", за условията на труд в такива кланици в Щатите, публикувани, докато Джейми учеше в колежа. Тя ги беше изучавала в часовете по местно икономическо развитие. Джейми искаше да посети такава скотобойна в рамките на проект, който после да представи пред целия клас, но навсякъде беше забранено за посетители. Когато тя се опита да се вмъкне тайно като стажант, не я допуснаха дори до първото събеседване.

Прекалено млада, прекалено образована, свикнала с привилегии, следователно напълно непригодна за тази работа. Явно не им се беше видяла достатъчно груба, закоравяла или изпаднала в крайна нужда. – Там е студено, нали? И... и... жестоко.

– Мисля, че да. Нямам представа как изглеждат във Франция, но едва ли е много по-различно.

– Не разбирам – каза бавно Джейми. – Той е един от най-добрите шоколатиери и сладкари във Франция.

– Това е невероятна история. Баща му го изпратил да работи в касапница, когато бил дванайсетгодишен. Той работил там, докато станал на осемнайсет, после успял да постъпи като чирак в кухнята на някакъв добър готвач в Париж. Станал чирак в една от най-престижните сладкарници в Париж, а след това отворил своя собствена шоколадова лаборатория, която почти моментално била провъзгласена за една от най-добрите и започнала да изпълнява доставки за всички петзвездни хотели в Париж. И това само за няколко години. В началото човек можел да опита неговите шоколадови бонбони само в луксозните хотели, щамповани с логото на хотела, и малцина посветени знаели кой всъщност ги прави. Това беше една от причините да смятам, че поне той щеше да склони да ни помогне да разработим гурме линията. Но не, той очевидно се е издигнал над това – Кейд отново доби ядосан вид. – Миналата година той спечели титлата "Най-добър шоколатиер на Франция", а ти не можеш да си представиш на какви трудни тестове поставят майсторите, преди да провъзгласят някого за най-добрия във Франция. Той използва наградата като трамплин, за да отвори салона си. Всички са луди по него, макар че аз лично намирам, че някои от неговите вкусове са откровено диви и неприемливи.

Джейми седеше вкочанена. От самото начало знаеше, че не го заслужава, тя, разглезеното богато момиче, което не можеше да се качи на коня си след едно-единствено падане, а сега... Нике от Самотраки се изправи във въображението ѝ, нейният красив, древен, неуязвим мрамор се пръсна на хиляди парчета. Идеше ѝ да заплаче, но нямаше да се размекне. Една красива нощ щеше да я зареди задълго.

Но ѝ се доплака неудържимо.

– Добре ли си? – попита отново Кейд. – Ръката ли те боли?

По дяволите, как мразеше, когато хората я питаха за нейните слаби места!

– Не – тя наклони глава назад и се загледа в олющената кора на платана над нея. – Съвсем добре съм.

Той я беше любил толкова ненаситно, точно както смяташе да не прави, и беше дяволски хубаво. Тя само се увиваше около него и го молеше да не спира. Нейното да, да, да, моля те! все още отекваше в главата му. Дом напразно опитваше на вкус най-новия си ганаш – всичко имаше нейния вкус.

Той я беше любил часове наред. Отиваше да изхвърли презерватива в банята, убеден, че след миг ще заспи изтощен до нея. Гушваше се до нея, прегръщаше я, целуваше голата кожа, защото... просто защото искаше да се гушка. И само след миг плъзваше полека устните и ръцете си по нейното тяло и всичко започваше отначало. Нямаше насита за начина, по който тя го притегляше към себе си, как дори капнала от умора, тя продължаваше да го милва сънено и да му се отдава, да го поглъща . Доминик беше имал много жени, които нямаха насита за секс, но тя нямаше насита за него.

Мамка му, може би той просто се самозалъгваше.

Когато я беше оставил преди зазоряване, за да отиде на работа, той целуна един по един пръстите ѝ, свити върху възглавницата.

– Джейми – прошепна съвсем тихо Дом и потръпна от тази дума. После погледна с надежда лицето ѝ в сумрака, но тя не се събуди и накрая той трябваше да се отлепи от нея.

Огромният блок шоколад го посрещна в тъмната лаборатория. Доминик го съзерцава, докато се включваха лампите, хвърляйки меки отблясъци върху мрамора, правейки прозорците да изглеждат още по-черни в часа преди зазоряване. И внезапно разбра, в пристъп на обнадежден страх, какво се опитваше да излезе от този блок шоколад. Той се преоблече, качи се на плота и се хвана на работа.