Лора Флоран - Шоколадово докосване

Джейми се страхуваше да се върне там. Предишната нощ... неговите ръце върху тялото ѝ, навсякъде, нейната пълна откритост... Тя усети как се изчервява пред сестра си.

– Аз изобщо не искам да ръководя "Кори", не – каза тя. Въпреки че, ако не вършеше нищо друго, може би поне трябваше да зарадва баща си и дядо си? Поне веднъж.

Снощи... това беше секс за една нощ, нали? Вземи каквото можеш, до пълна пресита, защото повече никога няма да видиш този човек. Секс с почитателка.

Тя можеше да отиде в неговия салон и да провери дали той щеше да ѝ се усмихне. Джейми копнееше да отиде там. Но как щеше да се почувства, ако той я погледнеше така, както бе погледнал брюнетката? Ами ако вдигнеше вежди в смисъл: Не приключихме ли!, след като тя се беше... разголила напълно пред него.

Повечето мъже не се изнизваха, докато спиш, ако искаха да те видят отново. Джейми беше приела от самото начало, че тяхната история бе за една нощ. И нямаше да се опитва да я превърне в нещо друго.

– Добре ли си? – попита Кейд, когато седнаха в едно от кафенетата на градините. Храната в кафенетата на Тюйлери не беше кой знае колко добра, но мястото беше прекрасно за почивка в пролетен ден в Париж. Джейми беше прекарала сутринта в Лувъра, загледана в Нике от Самотраки.

Огромната статуя на Победата, обезглавена, без ръце, разперила широко криле, която дори да беше от мрамор, можеше да се вдигне в небето и да полети над всичко.

Понякога Крилатата победа ѝ помагаше, друг път я караше да се чувства пълен неудачник, неспособна да се издигне до висините на политналия мрамор.

– Омръзна ми всички да ме питат това – каза подразнено Джейми. – Съвсем добре съм.

– Днес наистина изглеждаш добре. Ще се радвам да ме запознаеш с този парижанин, който те кара да изглеждаш така.

– Ще престанеш ли? – тя си поръча кайсиев нектар и прегледа менюто с френските палачинки. Тук те бяха ужасни, но мястото беше божествено. Поръчаха си и Джейми стрелна с поглед сестра си, докато тя връщаше менюто на сервитьора. – Разкажи, кои други обекти проучи, докато се опитваше да купиш Силвен?

– Аз не го купих – сряза я Кейд. Явно не за първи път ѝ отправяха това обвинение.

– Аз не казах, че си го купила, а че си се опитала да го купиш. Целият свят знае, че всъщност ти го открадна – Джейми се беше развличала да чете някои забавни публикации в блоговете, докато лежеше в болницата и избягваше собствените си имейли. Тоест когато отоците около очите ѝ спаднаха дотолкова, че да може да чете. – Кои други шоколатиери прегледа?

Такава си беше Кейд. Независимо в каква авантюра се впускаше, тя несъмнено беше проучила двайсетте водещи постижения в категорията на въпросната авантюра.

– Ами... посетих Филип, но шоколадът не е неговата стихия. Все пак името му беше подходящо за линията, която планирахме, така че ставаше – Кейд мрачно поклати глава. – Поне един от тези шоколатиери и сладкари в Париж да имаше достатъчно ум, за да оцени икономическата полза за себе си, вместо да се държат като ощипани госпожици, за които офертата на водеща американска корпорация е смъртна обида.

Джейми се усмихна.

– Кой друг? Доминик Ришар?

– Уф, той ли – Кейд завъртя очи. – Струва ми се, че той беше готов да ми продаде секс в офиса си, но не и шоколада си, о, не.

Думите я пронизаха като нож, изневиделица, като първия път, когато я бяха нападнали със сопи. Джейми седеше протегнала крака до масичката, изглеждаше спокойна и щастлива като парижанка през пролетта, а отвътре ѝ идваше да се свие на чакъла и да повърне.

– Обича да флиртува, а? – успя да процеди през вцепенените си устни.

– Ако си падаш по такива флиртове... – Кейд сви рамене. – Той е много агресивен и не е никак романтичен.

Джейми присви леко очи, изпълнена със съмнение. Нима нейните стандарти бяха толкова различни от стандартите на сестра ѝ? Какви бяха романтичните жестове на Силвен? Да не застилаше земята с рози, по които да мине Кейд? И какво разбираше тя под "агресивност"? Неговата усмивка? Споходи я мъчителна мисъл: може би Кейд беше привлякла интереса на Доминик веднага и той беше започнал да я сваля по-напористо. Кейд беше хубава. Много елегантна и стилна, с харизматичната увереност на жена, която притежава света.

Джейми заби поглед в чакъла под краката си, опита се да си представи Нике от Самотраки, безръка, но разперила криле над стълбището в Лувъра, да види нея и да изключи всичко останало.

– Идва от скотобойна, което е достойно за уважение, но понякога наистина му личи.