Хелън Уолш - Кучка

Избухват силни викове, които предшестват яростния и шумен сблъсък на хокейни стикове, и топката е освободена. Дребно азиатско девойче я грабва и се втурва към вратата, повличайки след себе си миража от тела. Моето момиче обаче изостава и аз внезапно успявам да зърна лице, което е твърде съвършено за думите. Усмихвам се и тя ми се усмихва в отговор. Стоя там омагьосана и завладяна от странно и тромаво чувство. Само че отборът й отбелязва точка и мигът се изпарява.

Тя хуква към съотборничките си, диво размахва юмруци във въздуха и се хвърля да прави несръчно циганско колело. Изкусителката се превръща в най-обикновена тийнейджърка. Изпитвам едновременно облекчение и покруса.

Завъртам се на пети и се запътвам към къщи, а в съзнанието ми здраво е заседнал онзи образ. Когато изкусителката улови погледа ми. Преди отново да се превърне в нормално четиринайсетгодишно момиче.

Дъждовните облаци се раздират и разкъсват на парчета, когато наближавам долния край на Роуз Лейн, а светлинката, известяваща обаждането от Джейми, угасва заедно със светлината у мен. Случката с ученичката ме е замъкнала на място, където не съм била досега, и когато се прибирам у дома, мрачното и неприятно злокобно предчувствие ме е сграбчило в смъртната хватка на тъгата. Веднага щом прекрачвам прага, излизам на двора и си свивам един джойнт. Седя с кръстосани крака на бетона и жадно вдишвам, преследвайки струйките дим към печалния небесен свод. И тогава ме жегва. Студената тръпка в корема ми. Знам какво е. Прозрението, че и аз някога съм била четиринайсетгодишна и безгрижна. Че някога съм била дете.

Вземам си вана, дълбока и гореща, и си наливам едно уиски. Пускам с пълна сила „Еднопосочна улица“ на Пи Джей Харви, плъзвам се във ваната и наблюдавам как светът потъва в мрак. Избръсвам краката и подмишниците си с хубавия бръснач на татко, но не докосвам слабините. Откакто миналата седмица се появиха раничките, вече не обичам путката си. Въздържам се да я подстригвам, бръсна и мокря и започнах да нося гащи. За еднократна употреба. От миналата сряда използвам онази си работа само за да пикая. Сексът и мастурбирането са временно дезактивирани и по някакъв странен начин изпитвам удовлетворение от въздържанието. След всяка нощ, когато си лягам, без да мастурбирам, мислейки за курви, на сутринта се чувствам по-богата и по-добра. Обаче знам, че веднъж да ме нападнат злите сили на алкохола, ще закопнея за тях като за наркотик.

Татко е преместил шампоана и балсама от ваната на една поличка над мивката. Правя няколко крачки, за да ги взема, но краката ми са натежали и непослушни, затова се измивам със сапун. Излежавам се във ваната, докато мракът завладява стаята и студената вечер се влива през прозореца, а след като музиката утихва, следва продължителна тишина, белязана само от далечната сирена на линейка. Постепенното усещане, че водата във ваната е прекалено студена, ме кара да дойда на себе си.

Докато с мъка се надигам от ваната, осъзнавам, че съм подвела татко, и мисълта ме изпълва с отвращение. По дяволите! А и лицето му, когато му предложих да обядваме заедно — цялото грейна. Смъквам се на долния етаж и набирам номера му. Включва се телефонният секретар. Гласът му звучи меко, но въпреки това сериозно, след това прозвучават два сигнала и е мой ред.

— Здрасти, татко, обаждам се, за да…

Неспособна да кажа нещо, което би оправило положението, прекъсвам разговора. Стоя разтреперана в коридора и чакам да ми хрумне нужната лъжа. Измислянето на неистини никога не е било стихията ми. Като дете бях ужасен лъжец, обаче тогава бях щастлива и възпитана, така че не се налагаше да лъжа. Не вървях по кривите пътеки. Започвам да си суша косата и се опитвам да си представя каква съм била като малка. Засмивам се на глас и отмятам глава назад, като си се представям — наперена и със скоби на зъбите. Но тогава нещо зловещо докосва тила ми и ме кара да притихна. Тя има същата коса и същото лице, само че сега в кожата й живее друга личност. Времето е отровило цялата доброта. Ако подредите всичките ми снимки от училище и от университета в хронологичен ред, ще видите жестокото и постепенно натрупване на мръсотия и на измама. Кълна се, че понякога поглеждам в огледалото и се ужасявам от момичето, което ме гледа оттам. Не го познавам и не го харесвам.

От съседната стая се разнася дрънченето на чинии, които някой поставя в съдомиялната, и пронизва тишината. Това прави коридора някак празен и кух, а отсъствието на мама ме връхлита с все сила и ме връща обратно в предишната ни къща. Аз съм горе в стаята си и чета. Чувам трясъка на съдовете на пода в кухнята, слизам долу и надничам от парапета. Виждам мама, коленичила над купчина счупени чинии и чаши, стиснала главата си, а от гърдите й се надигат крехки женски сълзи. Лицето на татко се появява на входа на мазето. То е бяло и разтревожено. Виждам как погледът му попада върху мама и очаквам силния му, дрезгав смях. Само че лицето му остава застинало. Коленичи до нея, обгръща я с ръка и обронва глава. Стомахът ми се свива, обзема ме зловещо предчувствие, а после усещам как кръвта бушува в ушите ми, когато юмрукът на мама изневиделица се стоварва върху лицето му. Татко никога не й е повишавал глас, обаче сега очаквам и той да я удари. Дори не я възпира. Просто й позволява отново да се нахвърли отгоре му, а когато тя се отпуска изтощена и опръскана с кръвта му, той прегръща цялото й тяло и започва да я люлее. По дяволите, аз обичах леля Мо не по-малко от нея.