Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Оливия, проблемът ти е, че имаш развинтено въображение.

— Нищо подобно — възнегодува Оливия Джаулс. Бари Уилкинсън, международен редактор на „Сънди Таймс“, се облегна на стола, опита да си глътне шкембето, втренчи се над очилата с форма на полумесец в ядосаната дребна фигура срещу себе си и си помисли: „И си прекалено съобразителна“

— Ами историята ти за облака от гигантски зъбати летящи скакалци, който се спуснал над Етиопия и закрил слънцето? — попита той.

— Беше в Судан.

Бари въздъхна тежко.

— Изпратихме те чак там, а ти се върна всичко на всичко с два скакалеца в пластмасово пликче.

— Но там имаше облак от скакалци. Просто беше отлетял за Чад. Прибират се там за размножителния период. Както и да е, нали ти донесох статия за гладуващите животни в зоологическата градина?

— Оливия, ставаше дума за един-единствен африкански глиган, а и той ми се стори доста освинен.

— Да, ама ако не ме беше принудил да се върна, щях да ти осигуря интервю с жена-фундаменталистка и ампутиран обратен.

— А раждането на новото бебе на Пош и Бекъм, което трябваше да отразиш за Би Скай Би?

— Не беше световна новина.

— И слава Богу.

— Не си съчиних нищо по този повод.

— Но и не каза нищо през първите десет секунди. Озърташе се като малоумна, чешеше се по главата в ефир и изведнъж изрева: „Бебето още не е родено, но всичко е крайно вълнуващо. А сега да се върнем в студиото.“

— Грешката не беше моя. Режисьорът ми отряза репликите, защото някакъв мъж се опитваше да влезе в кадър с надписа: „Аз съм кралско дете на любовта“, изписан върху голото му шкембе.

Бари уморено се разрови в изрезките от вестници върху бюрото си.

— Слушай, душко…

Оливия потрепери. В най-скоро време и тя щеше да го нарече „душко“, пък да види как ще се почувства.

— Ти пишеш добре, много си наблюдателна и интуитивна и както вече отбелязах, с развинтено въображение, а тук, в „Сънди Таймс“, смятаме, че при журналист на свободна практика тези качества са по-подходящи за рубриката „Мода“, отколкото за новините.

— Искаш да кажеш, че ме пращаш в плитките води вместо в дълбоките?

— В модата няма нищо плитко, дечко.

Оливия се изкиска.

— Не мога да повярвам, че точно ти го казваш.

Бари също се засмя.

— Виж сега — започна той, като измъкна изрезка на съобщение до пресата от козметична компания, — ако наистина ти се пътува, следващата седмица в Маями има промоция на някакъв… парфюм? Не, крем за лице, на която ще присъстват много знаменитости.

— Промоция на крем за лице? — тъпо повтори Оливия.

— Джей Ло, П. Бини или как беше там… а, ето… Деворей. Коя, по дяволите, е Деворей?

— Бяла рапърка-тире-манекенка-тире-актриса.

— Чудесно. Ако успееш да намериш някое списание, с което да си разделим разходите, можеш да заминеш и да отразиш крема за „Мода“. Какво ще кажеш?

— Добре — изрече Оливия със съмнение, — но ако там открия добра история за новините, мога ли да отразя и нея?

— Разбира се, че можеш, сладката ми — ухили се Бари.

Фоайето на хотел „Делано“ представляваше сбъднат кошмар на сценограф от снимачната площадка на „Алиса в страната на чудесата“. Всичко бе прекалено голямо, прекалено малко, в сбъркан цвят или не на място. Пред рецепцията висеше триметров сенник. Муселинени пердета, дълги двайсет метра, се вееха на вятъра до стена, нашарена с миниатюрни стенни лампички, дълга маса с бежов филц и топки в цвят слонова кост. На бял пластмасов стол, приличащ на писоар, седеше мургав мъж и четеше вестник. Мъжът вдигна поглед, когато слабичко момиче с модерно подстригана руса коса влезе във фоайето. Свали вестника, за да може да наблюдава как тя се оглежда наоколо, усмихва се, сякаш на някаква палава тайна своя мисъл и се отправя към рецепцията. Беше облечена с джинси и тънка черна фланелка, носеше в ръка голяма торба от бежова кожа, а зад себе си тътреше протрит сак на колелца в бежово и зелено.

— Страхотно име — отбеляза момичето на рецепцията. — Джуълс като в „Тифани“ ли?

— Не. Д-Ж-А-У-Л-С. Като единицата за кинетична енергия — гордо я поправи момичето.

— Сериозно? А, да, ето ви — рече момичето. — Ще извикам пиколото да ви поеме багажа и да го качи в стаята ви.

— Не си правете труда. Нямам друг багаж освен това.

Мургавият мъж наблюдаваше как дребната решителна фигурка се отправя към асансьорите.