Пол Остър - Лунен дворец

— Да, дори ако предпочита да не го знае.

— Не ми изглежда честно.

— Кой ти говори за честност. Не става дума за това. Стоял съм настрана, докато бях жив, но скоро ще бъда мъртъв, така че е време да изплюя камъчето.

— Не ми приличаш на мъртъв.

— Ще умра, обещавам ти. Много скоро.

— Повтаряш го от месеци и продължаваш да си си все така здрав.

— Коя дата сме днес?

— Дванайсети март.

— Значи ми остават още два месеца. Ще умра на дванайсети май, тоест точно след два месеца, считано от днес.

— Откъде знаеш? Никой не знае кога ще умре.

— Аз обаче знам. Слушай, Фог, повярвай на думите ми. Казвам ти: точно два месеца и съм мъртъв.

След този странен разговор отново подхванахме предишния си дневен режим. Сутрин му четях, а следобед излизахме на разходка. Режимът беше същият, но нещо в него се беше променило. Преди Ефинг си имаше програма за книгите, докато сега подборът ми се струваше съвсем случаен, напълно лишен от последователност. Един ден настояваше да му чета от „Декамерон“ или „Хиляда и една нощ“, а на следващия от „Комедия от грешки“, след което зарязваше книгите и настояваше да знае новините от тренировъчните бейзболни лагери във Флорида. Или пък просто бе решил отсега нататък да избира четивата си безразборно, да се плъзга леко по повърхността на колкото е възможно повече неща, за да се сбогува с тях, сякаш по този начин искаше да каже „довиждане“ на целия свят. В продължение на три или четири поредни дни ме караше да му чета порнографски романи (които бяха скрити в един шкаф под библиотеката), но дори и те не успяха да възбудят интереса му или, ако са успели, не си пролича. От време на време се изсмиваше, явно развеселен, но по-често се случваше да заспи насред най-похотливите описания. Аз не спирах да чета въпреки дрямката му, а когато се разсънваше след около половин час, да речем, побързваше да се оправдае, че всъщност репетирал ролята на мъртвец.

— Искам да умра, мислейки за секс — измънкваше той. — Няма по-добър начин да си отидеш от този свят.

Никога преди това не бях чел порнография и открих, че книгите са едновременно тъпи и възбуждащи. Един ден запомних няколко от най-добрите абзаци и ги издекламирах пред Кити, като се видяхме вечерта. И на нея като че й подействаха по същия начин. Тя се изсмя пренебрежително, ала побърза да се съблече и да скочи в леглото.

И разходките ни станаха някак доста по-различни от това, което бяха. Ефинг вече не се въодушевяваше при всяко излизане и вместо да ме тормози да му описвам всичко, покрай което минавахме, седеше умълчан, умислен и затворен в себе си. По навик продължавах да коментирам видяното, но той като че не слушаше, а без неговите заядливи забележки и критики, които да ме нахъсват, моето желание също се изпари. За пръв път откакто го познавах, Ефинг като че не беше на себе си, толкова отнесен ми изглеждаше, сякаш бе изключил всичко наоколо и седеше напълно притихнал. Споменах за това пред госпожа Хюм и тя ми призна, че също се е разтревожила, физически обаче никой от нас двамата не беше забелязал някакви съществени промени у него. Ядеше колкото преди, стомахът му беше редовен, не се оплакваше от болки или неразположение. Този странен летаргичен период продължи около три седмици. И точно когато вече си мислех, че Ефинг наистина си отива, една сутрин се появи на закуска кипящ от енергия, в добро разположение на духа, изцяло в предишната си форма, смееше се сърдечно и изглеждаше толкова щастлив, колкото никога не бях го виждал.

— Решено! — обяви той и удари с юмрук по масата. Юмрукът му се стовари с такава сила, че сребърните прибори подскочиха и издрънчаха. — Ден след ден умувах върху това, премислях го отвсякъде, опитвах се да съставя съвършен план. И ето че след дълъг умствен труд имам удоволствието да ви съобщя, че резултатите са налице. Решено е! Бог ми е свидетел, това е най-доброто ми хрумване! Истински шедьовър, истински! Младежо, готов ли си да се позабавляваш?

— Винаги — отговорих, смятайки, че шегата е моето спасение. — Винаги съм готов за забавление.

— Прекрасно, така те искам! — рече той и потри ръце. — Обещавам ви деца, че това ще бъде най-великолепната лебедова песен, последен реверанс, какъвто не сте виждали! Какви са днес метеорологичните условия навън?

— Ясно и студено — обади се госпожа Хюм. — По радиото съобщиха, че следобеда температурите може да паднат до десет градуса.

— Ясно и студено — повтори той. — Десет градуса. По-добре от това, здраве му кажи! А датата, Фог, къде се намираме на календара?