Пол Остър - Лунен дворец

— Ти пък откъде знаеш?

— Постави се на нейно място и ще видиш. Влюбва се в теб, целува те по устните, зарязва всичко и тръгва да те търси, намира те. А ти какво направи за нея? Нищичко. Нито дори един жест. Онова, което я прави по-различна от останалите, е, че е в състояние да го приеме. Размърдай си акъла, Фог, опитай да си го представиш. Спасява ти живота, но въпреки това ти не й дължиш нищо. Тя не очаква благодарност от теб. Не очаква дори приятелство. Може да копнее за тях, но не ги изисква, не ги поставя като условие. Уважава хората, затова не би насилила никого да прави нещо против волята си. Тя е човек открит и спонтанен, но в същото време по-скоро ще умре, отколкото да ти се натрапи. Вече е направила достатъчно по въпроса и от този момент нататък не й остава нищо друго, освен да стои и да чака.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Ти сам си решаваш, Фог. Сега ти си на ход.

Според това, което Кити беше разказала на Цимър, баща й бил китайски генерал от Гоминдана 9 9 Националистическа партия в Китай, основана през 1912 г. През 1927 г. неин лидер става Чан Кайши. Свалена от власт по време на Народната освободителната война в Китай 1946–49 г. — Б.пр. още в годините преди революцията. Някъде през трийсетте бил кмет или военен губернатор на Пекин. Въпреки че бил човек от най-близкото обкръжение на Чан Кайши, веднъж спасил живота на Джоу Енлай, като му осигурил охрана и го извел от града, докато Чан Кайши се опитвал да го залови, устройвайки капан под предлог, че чрез него иска уреди среща между Гоминдан и комунистите. Въпреки това генералът останал верен на националистическата кауза и след революцията избягал в Тайван заедно с останалите привърженици на Чан Кайши. Родът Лу бил огромен. Състоял се от официалната съпруга, две наложници, пет-шест деца и цяла армия от прислужници. Кити била дете на втората наложница. Родила се през февруари 1950-а, а година и половина след това генералът бил назначен за посланик в Япония и семейства то се преместило в Токио. Това, разбира се, било хитър ход от страна на Чан Кайши — да отдаде дължимото на честния, но раздразнителен генерал, като го назначи на важен пост, и в същото време го елиминира от центъра на властта в Тайпе. Генерал Лу вече наближавал седемдесетте и очевидно дните му като влиятелна личност били преброени.

Кити прекарала детството си в Токио, където учила в американски училища и това обясняваше безупречния й английски. Ползвала се от всички преимущества на привилегированото си положение — уроци по балет. Коледи по американски, коли с шофьор. Въпреки това обаче детството й минало в самота. Била десет години по-малка от най-малката си природена сестра, а един от братята й — банкер, който живеел в Швейцария — бил с цели трийсет години по-голям от нея. Но имало и нещо друго — положението на майка й като втора по ред наложница я нареждало в семейната йерархия почти наравно с прислугата. Шейсет и четиригодишната съпруга и петдесет и две годишната първа наложница ревнували по-младата и привлекателна майка на Кити и правели всичко възможно да я отстранят. Както Кити се опитала да обясни на Цимър, все едно че живеели в китайския императорски двор с неизменните съперничества, интриги, тайни машинации, заговори и фалшиви усмивки. Самият генерал почти не се мяркал. Когато не бил зает с държавни дела, прекарвал времето си в ухажване на млади жени със съмнителна репутация. Токио изобилствал с такива изкушения и възможностите за най-разнообразни флиртове били направо неизчерпаеми. В крайна сметка заживял с една любовница, настанил я в модерен апартамент и пръскал огромни суми, за да й угажда: дрехи, бижута, че най-накрая дори и спортна кола. След време обаче и това взело да й се струва малко, а болезненото и скъпо лечение за потентност, на което се подложил, не било достатъчно, за да промени нещата. Любовницата охладнявала все повече и повече и една нощ, когато генералът се върнал ненадейно, я сварил в обятията на по-млад мъж. Последвала ужасна свада — крясъци, писъци, остри нокти, разкъсана и окървавена риза. Това била последната илюзия на един оглупял старец. Генералът се прибрал у дома, окачил скъсаната си риза насред стаята и прикрепил към нея листче с датата на инцидента: 14 октомври 1959 г. Тя останала там до края на живота му като паметник на сломената му суета.

Минало време и майката на Кити починала, въпреки че Цимър не можа да ми каже нито от какво, нито при какви обстоятелства. По това време генералът, вече със значително влошено здраве, бил минал осемдесетте и в предсмъртен пристъп на загриженост към най-малката си дъщеря уредил изпращането й в пансион в Америка. Кити била само на четиринайсет години, когато пристигнала в Масачузетс, за да постъпи в академията „Филдинг“. Като се има предвид коя е, много скоро и много лесно се приспособила към новата среда. Умеела да играе и танцува, бързо се сприятелявала, залягала над уроците и получила добри оценки. След като минали четирите години на обучение, вече била решила, че няма да се върне в Япония. Нито в Тайван, нито никъде другаде. Америка станала нейната родина и като получила малко наследство след смъртта на баща си, успяла със зверско пестене да отдели за таксите си в „Джулиард“ и да се премести да живее в Ню Йорк. От една година живееше в града и току-що беше започнала втория курс от обучението си.