Пол Остър - Лунен дворец

След тази случка Барбър се оттегли. Престана да разнася послания и остави нещата да следват мрачния си безрадостен ход. Последното изявление на Кити беше типично за нейната смелост и великодушие — неща, от които винаги съм се възхищавал, и в продължение на месеци, дори години след това не можех да се сетя за тези нейни думи, без да се засрамя от себе си. Ако някой беше пострадал, това бе Кити, но въпреки това именно тя пое отговорността за случилото се. Ако имах, макар и частица от добротата й, щях на мига да изтичам при нея, да се просна в краката й и да й поискам прошка. Но аз нищо не направих. Дните минаваха, а аз бездействах. Като ранено животно се бях свил на кълбо вътре в болката си и отказвах да помръдна оттам. Външно уж нищо ми нямаше, но всъщност не бях на себе си.

Макар да се бе провалил в ролята си на Купидон, Барбър продължи да полага усилия за моето спасение. Опита се да ме върне към писането, говореше ми за книги, водеше ме на кино, по ресторанти и барове, на сказки и концерти. Нищо не помагаше, но въпреки това оценявах старанието му. Беше взел мъката ми присърце и след време започнах да се чудя защо прави всичко това за мен. Бързо напредваше с книгата си за Томас Хариът, седеше превит над машината си по шест-седем часа на ден, без да помръдне, но влезех ли в къщата, зарязваше всичко, сякаш моята компания му бе по-важна от работата. Това ме озадачаваше, защото точно тогава въобще не ставах за компания и недоумявах как въобще някой е в състояние да ме понася. Поради липса на по-добро хрумване, реших, че може да е педераст и моето присъствие да го възбужда до такава степен, че да не успява да се съсредоточи върху нищо друго. Предположението ми не беше лишено от логика, но в него нямаше нищо вярно — просто изстрел в мрака. Той никога не ми посегна, пък и начинът, по който гледаше жените на улицата, говореше, че мераците му са свързани с противоположния пол. Тогава какъв беше верният отговор? Може би самота, помислих си, най-обикновена простичка и потискаща самота. Нямаше приятели в Ню Йорк и докато се появи някой, щеше да използва мен.

Една вечер в края на юни излязохме заедно да изпием по бира в таверната „Белият кон“. Беше топла лепкава нощ и докато седяхме на масата в задната стаичка (там, където двамата с Цимър често се отбивахме през есента на 1969-а), от лицето на Барбър се застичаха цели реки пот. Попиваше я с огромна карирана носна кърпа и след като обърна втората си бира на две глътки, най-неочаквано удари с юмрук по масата и рече:

— В този град е страшна жега. Нямаше ме двайсет и пет години и бях забравил за тукашните лета.

— Чакай да дойдат юли и август — казах. — Още нищо не си видял.

— Видях предостатъчно. Ако остана още малко, ще трябва да тръгна по пешкир. Целият град е като турска баня.

— Винаги можеш да си дадеш отпуск. През топлия сезон много нюйоркчани напускат града. На планина, на море — кой където му видят очите.

— Има само едно място, което ме интересува. Знаеш кое е то.

— А книгата ти? Нали първо искаше да я свършиш?

— Исках, но вече си промених решението.

— Едва ли времето е причината.

— Не съвсем, нуждая се от малко почивка. Както и ти, между другото.

— Добре съм, Сол, наистина.

— Малко промяна ще ти се отрази още по-добре. Тук вече нищо не те задържа и колкото по-дълго стоиш, по-зле ще се чувстваш. Не съм сляп, виждам какво става.

— Ще ми мине. Скоро всичко ще си влезе в релси.

— Не бих се обзаложил. Скапал си се, Ем Ес, сам се изяждаш отвътре. Единственият лек е да се махнеш.

— Не мога да напусна работа току-тъй.

— И защо не?

— Първо, защото ми трябват пари. Второ, защото Стан разчита на мен. Няма да е честно да го изоставя ей така, без причина.

— Предупреди го две седмици по-рано и той сам ще си намери човек.

— Ей така?

— Да, ей така. Виждам, че си доста силен, но не си представям, че ще останеш хамалин до края на живота си.

— Не съм се втурнал да правя кариера като хамалин, просто временно положение.

— Добре, аз ти предлагам едно друго временно положение. Да ми станеш асистент, да ми проправяш пътя, да бъдеш дясната ми ръка. Предложението включва храна и подслон, безплатни провизии и малко пари в брой за дребни нужди. Ако тези условия ти се струват неприемливи, готов съм да преговаряме. Какво ще кажеш?

— Лято е. Ако в Ню Йорк е жега, в пустинята ще бъде още по-зле. Ако тръгнем сега, живи ще се опечем.

— Все пак не е Сахара. Ще си купим кола с климатик и ще пътуваме комфортно.