Кърт Вонегът - Галапагос

При подходящо стечение на обстоятелствата здравият разум на Мери Хепбърн и *Джеймс Уейт почти по всяко време можел да бъде съсипан от любовта.

Там, на палубата за слънчеви бани, точно на изгрев-слънце *Уейт бил искрено влюбен в Мери, а Мери — искрено влюбена в него, или по-скоро в онзи човек, за когото *Уейт се представял. Цяла нощ тя го наричала „господин Флеминг“, а той не я помолил да му говори на малко име. Защо ли? Защото не можел да си спомни какво име си бил измислил.

— Ще те направя много богата — рекъл *Уейт.

— Стига, стига! Спокойно! — казала Мери:

— Ще те направя съсобственичка — продължил той.

— Пази силите си, господин Флеминг! — повторила тя.

— Моля те, ожени се за мене! — казал *Уейт.

— Ще говорим по въпроса, когато стигнем до Балтра — отвърнала Мери, предлагайки му Балтра като цел, за която си струва да се живее. Цяла нощ нежно му шепнела какви хубави неща ги очакват на Балтра, сякаш островът бил някакъв рай, а на пристана щели да ги посрещнат светии и ангели с всякаква храна и лекарства.

*Уейт знаел, че умира и казал:

— Ще бъдеш много богата вдовица.

— Хайде повече да не говорим такива работи — възпротивила се Мери.

Що се отнася до богатството, което тя наистина щяла формално да наследи, понеже наистина се омъжила за него и останала вдовица: и най-големите детективи на света не биха успели да открият и частица от него. В общност подир общност *Уейт създавал представа за несъществуващ разсъдлив гражданин, чието богатство равномерно се увеличавало, макар планетата да обеднявала, и чиято неприкосновеност се гарантирала от властите на САЩ и Канада. Банковата му сметка в песос в Гуадалахара, Мексико, се била изпарила. Ако богатството му беше продължило да се увеличава със същите темпове, сега имуществото на *Джеймс Уейт би обхващало цялата Вселена: галактиките, черните дупки, кометите, астероидите облаци, метеорите и метеоритите на капитана, както и междузвездната материя от всякакъв вид. Наистина всичко.

Именно. А ако населението на Земята беше продължило да нараства с някогашното темпо, то щеше да надхвърли владенията на *Джеймс Уейт, което ще рече — всичко възможно.

Какви неосъществими мечти за разрастване са имали човешките същества толкова неотдавна, едва преди милион години!

По една случайност *Уейт вече се бил размножил. Той не само изпратил онзи антикварен търговец в синия тунел към Отвъдния свят преди толкова много години, но и създал условията за раждането на наследник. Налага се да признаем, че по Дарвиновите стандарти *Уейт имал добър успех и като убиец, и като родоначалник.

Той станал родоначалник на шестнайсетгодишна възраст — половият разцвет на мъжкия индивид преди милион години.

Все още се намирал в град Мидланд, щата Охайо, и косял моравата на един баснословно богат търговец на автомобили и собственик на местни закусвални, на име Дуейн Хувър, който имал съпруга, но нямал деца. Господин Хувър бил по работа в Синсинати, а госпожа Хувър, която *Уейт изобщо не познавал, макар че многократно косил моравата, била в къщи. Живеела като отшелничка, понеже (както бил чувал *Уейт) имала проблеми с алкохола и лекарствата, предписвани й от нейния доктор, и големият й мозък просто правел прекалено много грешки, за да се показва пред хората.

По онова време *Уейт бил хубавец. Майка му и баща му също били хубави. Той произхождал от семейство на хора с хубава външност. И макар да било топло, *Уейт не си свалил ризата, защото се срамувал от белезите по тялото, останали от наказанията на различните му осиновители. По-късно, когато започнал да проституира на остров Манхатан, клиентите намирали тези белези, направени от запалени цигари, окачалки и токи на колани, много възбуждащи.

*Уейт не търсел сексуални преживявания. Той тъкмо бил решил да духне към Манхатан, и не желаел да даде никакво основание на полицията да го арестува. Полицията добре го познавала — често го разпитвала за поредни кражби с взлом и за какво ли не, въпреки че той всъщност не бил извършвал истински престъпления. Полицията обаче го държала под наблюдение. Често му казвали: „Рано или късно, синко, ще направиш някоя голяма грешка.“

Госпожа Хувър се появила на прага по оскъден бански костюм. Зад къщата имало басейн. Лицето й било съсипано като на пияница, зъбите — развалени, но фигурата й все още изглеждала красива. Тя попитала *Уейт не иска ли да влезе вътре, където имало климатична инсталация, и да се разхлади с чаша леден чай или лимонада.