Нино Ричи - Житията на светците

Майка ми се скри в банята, за да се измие и преоблече.

— Когато съм готова, ще се качим по стълбата до горната палуба, за да погледаме отплаването на кораба.

Откъм по-отдалечената стена на каютата два малки кръгли илюминатора, със завеси зад тях, гледаха към морето. Като се изправих на единия от шезлонгите и надникнах през илюминатора, успях да видя един от кейовете в залива. От тук морето, на няколко метра под мен, не изглеждаше синьо, а по-скоро черно-зеленикаво. Отвъд този кей един голям черен кораб тъкмо потегляше от пристанището, изпращан от цяло ято малки лодки, които силно се клатушкаха в оставяната след него буйна и пенлива вълниста диря.

Точно тогава някой почука силно и забързано по вратата отвън.

— Отвори! Веднага! Отвори вратата! Зная, че си вътре!

Беше женски глас, ама ужасно гневен, та чак треперещ от гняв. Майка ми припряно изскочи от банята, както си беше по бельо, бършейки лицето си с една кърпа.

— Какво става? Трябва да има някаква грешка. — Отвън отново се почука.

— Отвори! Много добре зная коя си! Отвори, за да ти видя лицето! Толкова искам да видя лицето на една развратница!

— Тази жена е луда — рече майка ми, цялата пребледняла, но все пак отиде до вратата на каютата, за да отключи.

В коридора, запречила рамката на вратата като къс скала, отронен от планински склон, стоеше невисока, но набита, пълна жена, чиито прекалено тесни дрехи й придаваха вид, сякаш в следващия миг щяха да се пръснат под натиска на обзелия я гняв. Ала щом майка ми открехна напълно вратата, кръвта внезапно се изцеди от лицето на непознатата.

— Боже мой! — кресна тя и сключи ръце пред гърдите си досущ като каещата се грешница от иконите. — Тя била бременна! Мили боже, какво доживях! — А пък в следващия миг, щом ме зърна да надничам иззад фигурата на майка ми, клепачите се спуснаха безпомощно, сякаш се приготви да припадне.

— Още едно! Бог да ми е на помощ! — И като отблъсна грубо с лакът майка ми, а сетне и мен, тя връхлетя в каютата и сломено се тръшна на шезлонга, дишайки тежко и неспокойно.

— Две деца! Никога не съм си го представяла, дори и в най-кошмарните си сънища. Да не говорим, че има още четири у дома, които вече са забравили физиономията му!

— Извинете — бавно заговори майка ми, като се загърна по-грижливо с кърпата, после я привърза на кръста си, за да освободи ръцете си; с тях закри гърдите си и наведе напред настръхналите си рамене, — ама коя сте вие?

Непознатата измъкна носната си кърпичка от деколтето си и попи потта по челото си.

— Какво значение има коя съм аз? — простена непознатата, все още затрудняваща се да си поема дъх. — Никоя. Да, аз съм никоя. Две деца! Не, не мога, не мога повече да понеса! Ще се самоубия. — Тя шумно се изсекна в кърпичката си, след което порой от сълзи рукна от очите й. Тридесет години! Тридесет години му слугувам като безропотна робиня…

— Извинете, но не ви разбирам — изрече майка ми, все още изправена в недоумение край вратата. — Кой ви заставя да му слугувате като робиня?

— Кой, кой, много добре знаете, не по-зле от мен знаете кой! — избъбри жената, макар едва да си поемаше дъх. — Това ли е новото му скривалище? Когато жената на корабния готвач ми го каза, отначало не й повярвах, мислех си, че го прави само защото ми завижда, защото нейният мъж вечно се бъхти около печките. Само че след като открих в джоба му ключа за двеста и тринадесета каюта, точно същата, за която тя ми бе подшушнала… десет години! Десет години ме е разигравал, без нито дума да ми каже. Ако знаете какво трябваше да изтърпя… — и тя отново се разплака.

Но сетне някакво прозрение осени майка ми, тя пристъпи към жената и приседна край нея.

— Успокойте се — кротко я заговори мама. — Мисля, че е станала някаква ужасна грешка. Аз не съм жената, която търсите.

— Ама как така! Какво говорите? — изхлипа непознатата. — Та нали това е неговата каюта. Зная, че винаги е била неговата. Исках само да ти извия врата, ама сега виждам в какво положение си, с две деца… Че той може би и твоя живот ще съсипе…

— Извинете, госпожо — отново заговори майка ми. — И двете сме били изиграни… приятелката на капитана няма да е на борда за това плаване, така че тя се е наговорила с него да ме настанят тук, за да ви заблудят. Нищо не зная за тази история, освен това, че той се опита и двете ни да ни направи на глупачки.

Жената погледна към майка ми този път някак си по-различно, с повишено внимание. Сълзите й изведнъж секнаха.