Джералд Даръл - Шепнещата земя

Когато се завърнах от Оран, гаражът се препълни от животни. Трудно се заглушаваха пронизителните и неразбираеми разговори на папагалите (разнообразявани от време на време от някой проглушителен крясък, като че прелъстяваха някоя местна красавица), резките тракащи викове на пенелопите, невероятно силната и звучаща като тромпет песен на кариамите, бърборенето на коатите и раздаващият се нарядко глух и далечен като тътен рев на пумата, която кръстих Луна в чест на човека Луна. За фон на този шум служеше непрестанното стържене, което се раздаваше от клетката на агути, защото тя се стараеше непрестанно да преобразява жилището си с помощта на своите наподобяващи длета зъби.

Веднага след завръщането си се залових с майсторене на клетки за различните животни, като клетката на Луна оставих последна, защото тя пристигна в голям сандък, в който разполагаше с премного място за движение. След като настаних всички животни, се заех и със строежа на клетка, достойна за една пума, която се надявах, че ще подчертае още повече нейната красота и грация. Тъкмо бях завършил работата си и пристигна кръстникът на Луна. Както обикновено, той си тананикаше весело и предложи да ми помогне в трудната работа по преместването на Луна от сегашното й жилище в новата клетка. Ние затворихме много внимателно вратата на гаража, в случай на нещо непредвидено, за да не може пумата да се измъкне навън и да се изгуби. Човекът Луна забеляза, че при това положение ние оставаме заключени с пумата, към което се отнесе с тревога и униние. Успокоих го, като му казах, че пумата ще бъде къде-къде по-изплашена от нас, но в този миг тя изръмжа така тътнещо, зловещо и решително, че Луна видимо побледня. Когато започнах да го убеждавам, че животното ръмжи от страх пред нас, той ме изгледа напълно недоверчиво.

Планът на операцията беше следният: да се премести сандъкът с пумата срещу вратата на новата клетка, да се извадят няколко летви от едната страна на сандъка и да се остави животното да премине без много шум от старото на новото място. За съжаление, в резултат на малко ексцентричната конструкция на направената от мен клетка, ние не успях ме да долепим плътно сандъка до вратата на клетката и между тях остана да зее около двадесетина сантиметров отвор. Без да мисля много, поставих отстрани летви и те образуваха нещо като малък тунел между двата сандъка, след което започнах да свалям дъските от сандъка на пумата, за да излезе от него. По време на работата, в отвора неочаквано се показа една златиста лапа, голяма колкото свински бут, и върху горната страна на ръката ми се появи чудесна дълбока драскотина.

— А! — възкликна мрачно Луна. — Виждаш ли какво стана, Джери?

— То е само защото пумата се изплаши от ударите на чука — отвърнах аз с престорена веселост и засмуках раната на ръката си. — Струва ми се, че извадих достатъчно дъски, за да може да премине спокойно. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме.

Зачакахме. След десетина минути надникнах през една дупка и видях как проклетата пума си лежи най-спокойно в стария сандък, дреме си мирно и не проявява ни най-малко желание да премине по нашия разнебитен тунел в новото си по-просторно жилище. Очевидно оставаше само едно: да я изплаша и по този начин да я накарам да премине от сандъка в клетката. Вдигнах чука и го стоварих шумно върху задната страна на сандъка. Може би трябваше да предупредя Луна. В един и същ миг се случиха две неща. Пумата, извадена внезапно от полудрямката, подскочи и се втурна в тунелчето, а от удара на чука се счупи част от дъската на тунелчето откъм страната на Луна. В резултат на това той погледна надолу, видя как крайно раздразнената пума подуши замислено краката му, изкрещя пронизително с теноровия си глас и подскочи вертикално във въздуха. Такъв крясък не бях чувал никога в живота си, но точно той спаси положението, защото обезкуражи пумата и тя се напъха колкото се може по-бързо в новата клетка. Спуснах моментално подвижната вратичка и добре я заключих. Луна се облегна на вратата на гаража и започна да трие лице с носната си кърпа.

— Виждаш ли — казах весело аз, — нали ти казах, че няма да бъде никак трудно.

Луна ме погледна с изпепеляващ поглед.

— Ти си събирал животни в Южна Америка и Африка? — запита най-сетне той. — Вярно ли е това?