Джералд Даръл - Шепнещата земя

Три часа по-късно се измъкнахме от там с парализирани мозъци и подути от чакане крака и се натръшкахме в лендроувъра.

— Къде да карам сега? — запита безразлично Жозефина.

— В бар — отвърнах аз, — в който и да е бар, където мога да пия чаша бренди и два аспирина.

— Добре — отвърна Жозефина и отпусна амбреажа.

— Струва ми се, че утре ще ни провърви — забеляза Мерседес и направи опит да повдигне отпадналия ни дух.

— Слушай! — обърнах се аз малко грубо към нея. — Сеньор Гарсиа, да благослови Бог посинялото му лице и напръсканото му с одеколон чело, ще ни помогне на куково лято. И ти добре знаеш това.

— Не, не, Джери. Той обеща да ме заведе утре при един от най-високопоставените чиновници от Адуаната.

— Как се казва… Гарсиа?

— Не, името му е сеньор Данте.

— Знаменито! Само човек, наречен Данте, може да остане жив в ада на Гарсиите.

— А ти едва не провали всичко — укори ме Мерседес, — като го запита дали портретът в кабинета не е на баща му. Прекрасно знаеш, че това е Свети Мартин.

— Да, зная, но чувствах, че ако не изрека някоя глупост, ще ми се пръсне мозъкът.

Жозефина спря пред някакъв бар. Всички седнахме на една масичка до самия бордюр на тротоара и започнахме да посръбваме от чашите си в подтиснато настроение. След малко все пак успях да отърся мозъка си от онова вцепенение, което винаги ми причиняваше митницата, и насочих вниманието си към други въпроси.

— Ще ми услужиш ли с петдесет цента? — помолих аз Мерседес. — Искам да позвъня на Мари.

— Защо?

— Ще ти кажа. Обеща да ми намери място за тапира. В хотела няма да ми разрешат да го държа на тавана.

— Какво е това тапир? — заинтересува се Жозефина.

— Животно на височина колкото пони и с дълъг нос. Прилича на малко уродливо слонче.

— Не се учудвам, че в хотела не ти разрешават да го държиш на тавана — каза Мерседес.

— Този тапир е малък, роден е наскоро… колкото прасе е.

— Добре де, ето ти петдесет цента.

Намерих апарат, успях да се справя със сложната аржентинска телефонна система и избрах номера на Мари.

— Мари? Тук е Джери. Някакви новини за тапира?

— Знаеш ли, приятелите ми са заминали и няма как да го закараш у тях. Мама каза, че можеш да го донесеш у нас и да го оставиш в градината.

— Уверена ли си, че е удобно?

— Все пак идеята е на мама!

— Добре де, сигурна ли си, че тя знае какво е тапир?

— Разбира се, казах й, че е малка животинка с козина.

— Описанието ти не е зоологически точно. Какво ли ще каже, когато се появя у вас със същество, голямо колкото прасе и почти без козина!

— След като веднъж дойде тук, значи остава тук — отвърна логично Мари.

Аз въздъхнах.

— Добре тогава. Ще го докарам тази вечер. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се. Не забравяй да му донесеш нещо за ядене.

Върнах се при Жозефина и Мерседес, които ме очакваха, изгаряйки от любопитство.

— Какво ти каза? — запита ме най-после Мерседес.

— Днес, точно в четири часа следобед преминаваме към изпълнение на операция „Тапир“.

— Къде ще го закараме?

— В къщата на Мари. Майка й предлага да го държим в градината.

— Боже милостиви! В никакъв случай! — отвърна Мерседес с трагичен жест.

— А защо не? — попитах аз.

— Не бива да го водиш там, Джери. Градината е много малка. При това госпожа Родригес е влюбена в цветята си.

— Какво общо има това с тапира? Ще го завържа за каиш. Все пак той трябва да отиде някъде, това е единственото предложение, което ми правят.

— Добре, добре, отведи го там — съгласи се Мерседес с вид на човек, който е убеден в своята правота и не се мъчи да я скрие, — само не забравяй, че съм те предупредила.

— Добре. Да отидем сега да обядваме, защото в два часа ще взема Джеки. Трябва да уредим параходните билети за връщането. След това можем да отидем за Клавдий.

— Какъв Клавдий? — запита учудено Мерседес.

— Тапирът. Кръстих го така, защото с неговата римска зурла ми заприлича много на един от древноримските императори.

— Клавдий! — произнесе Жозефина и се разкиска. — Проклетият му Клавдий, ужасно е смешно!

И така в четири часа същия следобед ние измъкнахме дърпащия се тапир и го откарахме с колата до къщата на Мари. По пътя купихме дълга кучешка каишка и нашийник, достатъчно голям дори за датски дог 4 4 Порода кучета. — Бел.пр. . Мерседес се оказа права, градинката беше много малка — шестнадесет на шестнадесет метра, нещо като квадратна яма, оградена от три страни с черните стени на съседните къщи. От четвъртата се намираше малка веранда с френски прозорци, която водеше до жилището на семейство Родригес. В малката градинка цареше влага и мрак поради високи те сгради, които я ограждаха, но госпожа Родригес бе направила истинско чудо, защото засадените от нея подбрани цветя и храсти се развиваха чудесно в зле осветената среда и много я освежаваха. Клавдий се задърпа яростно, ето защо се наложи да го пренесем през къщата и да го завържем за най-долното стъпало на стълбището пред френските прозорци. Той надуши миризмата на влажна земя и цветя, изсумтя благородно с римската си зурла и въздъхна дълбоко с облекчение. Аз поставих до него съд с вода и огромен куп нарязани зеленчуци и плодове и си отидох. Мари обеща да ми позвъни в хотела на следното утро и да ми съобщи как се е настанил Клавдий. Тя изпълни много точно своето обещание.