Джералд Даръл - Шепнещата земя

По разположеното близо до колонията на пингвините крайбрежие се срещаха почти само кафяви или черни камъни; трябваше доста да се търси, докато се намери цветен камък. Въпреки това всеки връх на стрела, колкото и малък да беше, всеки връх на копие, всъщност всяко парченце използван камък очевидно е било подбирано според багрите му. Аз подредих всички върхове на стрели и копия върху покривката, те лежаха и проблясваха като красивите листа на някакво приказно дърво. Тук бяха червени предмети с тъмночервени жилки, наподобяващи засъхнала кръв; зелени, покрити с тънка и бяла ажурна украса; синьо — бели, направени като че от седеф; жълти и бели, изпъстрени със сини и черни петна из местата, където земните сокове са оцветили камъка. Всеки предмет беше истинско произведение на изкуството, красиво оформен, внимателно и точно одялан, заострен и шлифован, направен от най-красивия камък, намерен от неговия създател. Виждаше се, че предметите бяха изработени с любов. А те, не излизаше от мисълта ми, бяха направени от диви, недодялани, свирепи и напълно нецивилизовани индианци, за чието изчезване от лицето на Земята, изглежда, никой не съжаляваше.

Уичи остана доволен, че проявих такъв очевиден интерес и възхищение от неговите реликви, защото се върна в своята спалня и измъкна нова кутия. В нея се намираше някакво необикновено каменно оръжие, наподобяващо малки гири. Централната дръжка, която съединяваше двете големи и с неправилна форма кълба, се хващаше удобно с ръка и по този начин човек се въоръжаваше с по една голяма каменна топка над и под юмрука си. Тъй като цялото съоръжение тежеше около килограм и половина, то представляваше страшно оръжие, с което лесно можеше да се пръсне черепът на всеки човек. В кутията имаше още един увит в лигнин предмет, който Уичи разгърна с голямо благоговение. Предметът като че бе изпитал върху себе си влиянието на това каменно оръжие. Оказа се череп на индианец, бял като слонова кост, отгоре с голям и неравен отвор.

Уичи обясни, че години наред, когато отивал по работа в онзи ъгъл на естансията, където живееха пингвините, винаги търсел там останки от индианците. Очевидно, каза той, индианците са използвали много активно този район, макар и да не се знаело точно с каква цел. Според него те са използвали огромната площадка, където гнездяха сега пингвините, като арена, на която младежите от племето са се упражнявали в стрелба с лък, в хвърляне на копие и в изкуството да обвързват краката на своите жертви с болеадорас. От другата страна на големите пясъчни дюни, допълни Уичи, можело да се намерят огромни купчини празни раковини. Аз също забелязах тези огромни, бели купчини раковини, някои от които покриваха район от около четвърт акър на дебелина близо метър, но снимането на пингвините ме бе дотолкова погълнало, че дори не се замислих за тях. Уичи смяташе, че тези места са представлявали нещо като летен курорт, своеобразен индиански Маргейт 12 12 Известен английски курорт. — Бел.пр. . Индианците са идвали тук да се хранят със сочни стриди и миди, които се срещат в изобилие, да търсят камъни по брега, от които да майсторят своите оръжия, и да използват чудесната равна площадка, на която са се учили да си служат с тези оръжия. Поради каква друга причина биха се срещали огромните купчини празни раковини и многобройните върхове за стрели и копия, скъсани огърлици, а от време на време и пробити черепи по пясъчните дюни и чакълестият бряг? Трябва да кажа, че мнението на Уичи ми се стори твърде разумно, макар и някой професионален археолог вероятно да открие някакъв метод и да го опровергае. Ужасяваше ме мисълта, колко ли много нежни и чудесни върхове на стрели са се изпочупили под колелата на лендроувъра, докато се движехме насам-натам из града на пингвините. Реших на следващия ден след привършване на снимките да отидем да търсим върхове на стрели.

Случи се така, че на следващия ден имахме само два часа подходяща за снимки светлина, затова останалата част на деня прекарахме из пясъчните дюни, пълзяхме в странни пози на четири крака и търсехме върхове на стрели и други останки от индианците. Много скоро се уверих, че тази работа не била толкова проста, колкото изглеждаше. След дълги години практика Уичи можеше да открива такива предмети от голямо разстояние и с фантастична точност.

— Esto una 13 13 Ето един (исп.). — Бел.пр. — казваше той усмихнато и показваше с върха на обувката си огромна купчина чакъл. Вглеждах се в показаното от него място, но не виждах нищо, освен най-обикновена необработена скала.