Чарлс Буковски - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

За мен хората, които имат дневници и записват в тях мислите си, са кретени. Аз го правя само защото някой ми даде идеята, ето защо дори не съм истински кретен. Това обаче някак улеснява нещата. Просто го оставям да тече. Като рядко говно по склона.

Не знам какво да правя с надбягванията. Мисля, че вече прегарям. Днес се мотах около Холивуд парк, комбинирани залагания, тринайсет старта от Феърплекс парк. След седмия съм със 72 долара напред. Какво от това? Ще помогне ли да намалеят белите косми по веждите ми? Ще ми помогне ли да стана оперен певец? Какво искам? Печеля трудна игра, игра с 18 процента комисиона. Доста често го правя. Значи не би трябвало да е толкова трудно. Какво искам? Не ме е грижа дали съществува Бог. Не ме интересува. Къде тогава отиват тези 18 процента, по дяволите?

Поглеждам и виждам същия тип да приказва. Всеки ден стои на едно и също място и говори с някого. Държи фиш и говори за конете. Каква скука! Какво правя тук?

Тръгвам си. Слизам на паркинга, вземам си колата и потеглям. Часът е едва четири следобед. Колко хубаво. Карам си колата. Други карат покрай мен. Ние сме охлюви, пълзящи по листо.

Влизам в двора, спирам, слизам. На телефонния секретар има съобщение от Линда. Преглеждам пощата. Сметка за газ. Голям плик, пълен със стихотворения. Всяко – отпечатано на отделен лист. Жени, разказващи за цикъла си, за циците си, за шибане. Пълна скука. Хвърлям го в боклука.

Изсирам се. Става ми по-добре. Събличам се и влизам в басейна. Ледено студена вода. Страхотно. Отивам в дълбокия край, водата се вдига сантиметър по сантиметър, охлажда ме. Гмуркам се. Действа ми успокоително. Светът не знае къде съм. Показвам се, плувам до другия край, напипвам перваза, сядам. Сигурно тече деветият или десетият старт. Конете още тичат. Отново се гмуркам, чувствам как глупавата белота на старостта се е впила в мен като пиявица. Пак не ми пука. Трябва да съм умрял преди четирийсет години. Показвам се на повърхността, плувам до другия край, излизам.

Това беше отдавна. Сега съм с макинтоша. Толкова за днес. Ще взема да си лягам. Да си почина за утрешните надбягвания.

00:16

Днес получих коректурите на новата книга. Поезия. Мартин казва, че ще стигне до 350 страници. Мисля, че стихотворенията са на ниво. Поддържат нивото. Аз съм стар влак, който се носи по релсите.

Два часа четох. Имам известен опит в тая работа. Редовете се проточват свободни и ми казват онова, което искам да ми кажат. Основното, което оказва влияние върху мен, съм самият аз.

В живота си всички попадаме в различни капани. Никой не може да ги избегне. Някои дори живеят с тях. Номерът е да се досетиш, че капанът е капан. Ако не го разбереш, свършено е с теб. Аз мисля, че съм усетил повечето от капаните си и съм писал за тях. Разбира се, човек не може да пише само за капани. Има и други неща. Някой обаче може да каже, че животът е капан. Писането може да те хване в капан. Някои писатели се стремят да пишат онова, което се е харесвало на читателите им в миналото. Тогава с тях е свършено.

Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е самият писател. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено. И разбира се, когато се замае от славата и богатството, можеш да го изсипеш в канала при лайната.

Всеки нов ред е едно начало и няма нищо общо с редовете преди него. Всеки път започваме наново. И разбира се, тая работа изобщо не е толкова важна. Светът може да преживее без писане много по-лесно, отколкото без канализация. А на някои места по земята и двете са в недостиг. Разбира се, аз лично бих предпочел да живея без канализация, но аз съм извратен.

Нищо не може да те спре да пишеш, освен ако не се спреш сам. Ако човек наистина иска да пише, той ще го прави. Отричането и подигравките само ще му дадат сили. И колкото повече го спират, толкова по-силен ще става, като река, препречена с язовирна стена. В писането не можеш да загубиш; то ще кара пръстите на краката ти да се смеят, докато спиш; то ще те кара да крачиш като тигър; то ще запали очите ти и ще те изправи лице в лице срещу Смъртта. Ще умреш като боец, ще те почитат в ада. Късметът на словото. Давай напред, изпращай го. Бъди Клоунът на мрака. Смешно. Смешно. Още един нов ред...

23:36

Заглавие за новата книга. Опитвах се да го измисля на хиподрума. Това е едно от местата, на които не можеш да мислиш. Изсмуква мозъка и духа ти. Един всеизсмукващ минет, ето това е хиподрумът. Няколко нощи на ред не съм спал. Нещо изсмуква енергията ми.