Маркъс Зюсак - Аутсайдерът

Това се превърна в мъчение.

— Господи, мисли ли тя за мен? — питах Бога.

Бог не ми отговаряше и затова просто нямах представа. Знаех само, че вървях успоредно с градския поток от коли, който се нижеше край мен със смях. Тълпи от хора се изсипваха от автобуси и влакове и ме подминаваха, без да ме забележат. Това не ме засягаше. Аз си имах Ребека Конлън. Нищо друго нямаше кой знае какво значение. Дори и като се счепкаме с Руб у дома, не се тревожех. Нищо не ме тревожеше, защото тя бе някъде наблизо, във всяка моя мисъл.

Радост.

Това ли изпитвах?

Понякога.

В други моменти ме притискаха съмнения и някаква истина, която настояваше, че тя изобщо не мисли за мен. Възможно беше, защото нищо никога не се получава така, както трябва. Най-вероятно едно толкова сладко момиче можеше да си хване някой много по-добър от мен. Много по-добър от някакъв си тип, който замисля идиотски обири с брат си, не го искат даже за вестникарче и поставя майка си в унизителни положения.

Понякога си я представях гола, но никога за дълго. Не я желаех само по този начин. Честно.

Исках да открия онова място, откъдето идваше гласът й. Ето това исках. Исках да бъда мил с нея. Исках да й нося радост и се молех това да се сбъдне. Обаче с молби доникъде не се стига. Така беше, знам, ала въпреки това се молех наум, докато броях часовете до завръщането си при нея.

През седмицата се случиха разни неща, които ще бъдат описани в следващите глави, но сега, в края на тази тук трябва да си кажа какво се случи, когато с татко отидохме следващата събота у семейство Конлън.

Ето какво се случи:

Сърцето ми се разтуптя здраво.

Едната от тях се е върнала.

Ще повярвате ли?

Колко е нагла!

Знаете ли за кого говоря? За една от жените от онзи каталог с банските, и тя идва при мен в нашата кухня.

Като изкусителка.

Кухнята е плесенясала и притъмняла. Потя се.

— Здравей, Камерън. — Тя все така върви към мен и придърпва стол, за да седне точно насреща ми. Коленете ни се докосват — толкова близо идва. Усмивката й определено изразява нещо. Опасност? Похот? Еротика?

Как мога да сънувам това сега?

Точно тази нощ?

След случващото се напоследък?

Нещо се занасям със себе си.

Това изпитание ли е?

Каквото и да е обаче, тя се навежда към мен и облизва устни. Банският й е с бикини, жълти, и разкрива почти цялата й плът. Ще повярвате ли? Тя докосва врата ми с пръст и го прокарва надолу, толкова леко, че нокътят й не ме одрасква. Гладък е и нещо ми подсказва да се насладя докрай, да не й позволявам да спре. После нещо друго надава безмълвен писък някъде в краката ми, че трябва да й наредя да спре. То се надига.

Тя е върху мен.

Диша.

Долавям парфюма й и усещам мекия трепет на косите й.

Ръцете й ме събличат, устата й ме поема.

Усещам го.

Натрупва се.

Избликва.

Срещу мен.

Тя пада и зъбите й докосват гърлото ми. Целува ме дълго и езикът й докосва…

Подскачам.

— Какво?

Изправям се.

— Какво? — пита тя. Ох…

— Не мога! — Хващам ръката й, за да й призная истината. — Не мога. Просто не мога.

— Защо?

Очите й са огненосини и аз едва се удържам да не й позволя да продължи, когато тя гали корема ми и ме търси. Спирам я тъкмо навреме и се чудя как ли го постигнах.

Извръщам се и й отговарям:

— Имам си истинско момиче. Момиче, което не е само…

— Само какво?

Истината.

— Нещо, което буди в мен само похот.

— Аз само това ли съм? Предмет?

— Да. — И виждам как тя се променя. Става призрачна и когато протягам ръка да я докосна, ръката ми минава през нея.

— Виждаш ли — обяснявам. — Погледни ме. Мъж като мен не може наистина да докосне някого като теб. Така е.

Когато тя напълно се изпарява, разбирам, че моята реалност не са момичетата от каталога, училищната красавица или други такива. Моята реалност е истинското момиче вляво от нея.

Моделката е зарязала чантата си на масата. Отивам да я взема, но не я отварям от страх, че ще гръмне в лицето ми.

За училищната кралица на красотата копнея.

На истинското момиче копнея да нося радост.

Сънят завърши.

Помните ли като разказвах колко ми хареса да гледам Сара и Брус как се задават по улицата в онази неделна вечер?

Е, тази седмица всичко това като че се промени.