След като се спряха на тази стратегия, секретарят на съда изпразни кутията от бисквити и двамата заедно прехвърлиха златото в нея, увиха я в одеяло и пъхнаха вързопа в чувал от брашно, който накрая Гаскоан върза с парче канап. Той настоя, докато не съберат повече сведения, чувалът да остане в дома му, скрит под леглото. В началото Анна се колебаеше, но французинът я убеди, че златото ще е на сигурно място, той не приемаше посетители, къщата беше заключена през деня и никой не подозираше, че е възможно у него да се крие съкровище, все пак секретарят на съда беше отскоро в града и нямаше нито приятели, нито врагове.
Следващият половин месец измина като в мъгла. Анна се върна в дома на Стейнс и установи, че той е изчезнал безследно, няколко дни по-късно научи за смъртта на Кросби Уелс и си даде сметка, че това събитие също се е случило в часовете, в които е била в безсъзнание. Малко по-късно до нея достигна новината, че в дома на Кросби Уелс е било намерено огромно състояние с неустановен произход, а самата къща е била купена от Едгар Клинч, който държеше в момента „Скарата“, собственост на Емъри Стейнс и сегашно обиталище на самата Анна.
Гаскоан не беше обсъждал с Анна тези събития, тъй като тя отказваше да отговаря на въпроси за Емъри Стейнс и твърдеше, че изобщо не познава Кросби Уелс. Секретарят на съда усещаше, че тя тъгува по Стейнс, но не можеше да прецени дали го смята за жив, или за мъртъв. От уважение към нея избягваше тази тема и двамата говореха за други неща. От високия си прозорец на втория етаж в „Скарата“ Анна гледаше как златотърсачите се шляят в дъжда по „Гуляйджийска“. Почти не излизаше от стаята си и всеки ден носеше черната рокля на Агата Гаскоан. Никой не беше проявил любопитство за промяната в облеклото ѝ, никой по никакъв начин не беше показал, че знае за скритото в корсета злато, което сега се намираше на сигурно място под леглото на французина. Който и да го беше пришил към роклята, явно не желаеше да излезе на светло и да се разкрие.
В деня след погребението на Кросби Уелс Анна беше изправена пред съда с обвинение, че е направила опит за самоубийство, точно както беше предрекъл Гаскоан. Тя отказа да говори и в крайна сметка беше глобена с пет лири за провинението и строго нахокана, че е загубила времето на съдията.
Ф
Всичко това премина през ума на Гаскоан, докато той притискаше Анна Уедърел в обятията си и опипваше с върха на пръстите си илиците на корсета ѝ. По същия начин беше прегръщал и Агата, с едната длан под лопатката ѝ, другата на рамото, а ръцете на Агата притиснати до гърдите му, тъй като в последния миг тя винаги вдигаше ръце, сякаш искаше да го отблъсне. Колко странно, че точно за нея си спомни сега. Дори и да има хиляди любовници, дори всяка вечер в продължение на години да си ляга с различна жена, мислеше си Гаскоан, човек рано или късно установява, че те само му напомнят за първата любима и че е обречен да се скита изгубен в този лабиринт на отражения и безкрайни сравнения завинаги, вечно недоволен, вечно обърнал глава назад.
Анна още трепереше от шока от изстрела. Гаскоан изчака дишането ѝ да се успокои, което стана три-четири минути след като Причард си тръгна, и тогава, щом усети, че тялото ѝ е възвърнало силата си, прошепна:
— Какво те накара да го направиш, по дяволите?
Анна поклати глава и отново се притисна към него.
— Халосен патрон ли беше?
Тя отново поклати глава.
— Да не би с аптекаря да сте?…
Това я изтръгна от унеса ѝ, Анна се дръпна и с глас, изпълнен с отвращение, извика:
— С Причард?
Макар да беше предизвикано от гняв, оживлението ѝ го зарадва.
— Какво искаше той от теб?
Анна за малко не му каза истината, ала изведнъж я досрамя. Гаскоан беше толкова мил с нея през изминалия половин месец, че тя не смееше да сподели какво е станало с опиума. Предишния ден той беше изразил радостта си, че е сложила край на робуването на лулата, беше се дивил на силата ѝ, беше възхвалявал бистротата на очите ѝ, бе заявил, че ѝ се възхищава. Сърце не ѝ беше дало да го извади от заблуждението му.
— Старият Джо Причард — рече тя и отмести поглед. — Просто беше самотен.
Гаскоан извади табакерата си и изненадано видя, че и неговата ръка трепери.
— Да ти се намира малко бренди? — попита той. — Бих искал да поседна, ако нямаш нищо против. Трябва да се посъвзема.
Внимателно остави пистолета на шкафчето до леглото.
— Продължават да ти се случват странни работи — продължи той, — които не можеш да обясниш. Които никой не може да обясни. Чудя се…
Читать дальше
