Шепард отвори широко вратата и го подкани да влезе. Дрейк беше мазен тип с дрезгав глас и неособено развит ум, щом чуеше името му, човек се сещаше не за прочутия морски герой, а за домашната птица, на която той доста приличаше 2 2 Игра на думи, drake (англ.) означава паток. — Б.пр.
. Дежурният внесе жертвата си по най-простия метод — метна я на рамо като чувал с картофи — и без да се церемони, я хвърли на пода. След това хрипливо докладва, че уличницата е извършила престъпление или срещу добрите нрави, или срещу Бога, била намерена в състояние на пълна безжизненост и не можело да се определи дали става дума за опиянение, или за опит за самоубийство, но лично той смятал (тук Дрейк вдигна ръка към шапката си), че няколко часа в затвора щели да спомогнат за изясняване на въпроса. Подритна отпуснатото тяло с върха на ботуша, сякаш за да подчертае правдивостта на думите си, и добави, че най-вероятно престъплението е извършено чрез злоупотреба с опиум. Уличницата била роб на опиата и често била виждана на обществени места под негово въздействие.
Тъмничарят Шепард беше свел поглед към Анна Уедърел и безмълвно наблюдаваше как пръстите ѝ шават конвулсивно, сякаш искат да стиснат нещо. Девлин не желаеше да нарушава правилата на чинопочитанието и затова чакаше решението му, макар да му се искаше да коленичи и да провери дали тялото на жената не носи белези от наранявания: мисълта за самоубийство му тежеше и го изпълваше с печал, тъй като той смяташе това деяние за най-тежкото посегателство срещу душата. Тримата се взираха в блудницата и за миг никой не се обади. След това Дрейк доверително сподели, че ако трябвало да посочи ясно обвинението, според него жената била извършила по-тежкото престъпление, но по-добре било тъмничарят да я изчака да се свести и да я разпита.
Шепард подхвана изпадналата в безсъзнание госпожица Уедърел, подпря я на стената и я окова. Провери дали диша и дали в такова положение може спокойно да осъществява тази функция, след това погледна джобния си часовник и отбеляза, че е станало късно. Девлин схвана намека и си сложи палтото и шапката, макар че на излизане от затвора хвърли изпълнен с копнеж поглед през рамо. Съжаляваше, че не е нагласил по-удобно момичето. В това време тъмничарят му пожела лека нощ, затръшна вратата и я заключи.
Когато на другата сутрин свещеникът се върна в лагера, Анна Уедърел още не се беше свестила, главата ѝ висеше отпусната на една страна, устата ѝ беше полуотворена. На слепоочието се виждаше синкаволилава подутина, скулата ѝ беше отекла — дали жената беше паднала, или я бяха ударили? Девлин обаче нямаше време да проучи въпроса и да притисне тъмничаря за повече информация за обстоятелствата около задържането ѝ, тъй като стана ясно, че през нощта е починал някой, и капеланът беше изпратен да придружи лекаря до долината Арахура, за да му помогне да докара покойника, а покрай това, ако желае, и да прочете някоя молитва над тялото. Името на мъртвия, уведоми го Шепард, било Кросби Уелс. Доколкото се знаело, бил умрял от естествена смърт заради напреднала възраст, крехкото си телесно състояние и прекомерна слабост към чашката, на този етап нямало причина да се подозира убийство. Приживе Уелс живеел сам. Нямало да бъде запомнен нито с добрината, нито с лошите си привички, тъй като малцина го познавали и не бил оставил семейство.
Свещеникът и лекарят се отправиха с талига по брега на север и щом стигнаха устието на река Арахура, потеглиха нагоре срещу течението. Домът на Кросби Уелс, разположен на пет-шест километра оттам, беше с простичка конструкция — дървена барака с наклонен покрив от ламарина, — но пък собственикът си беше позволил непонятния лукс да сложи от северната страна на къщата стъклен прозорец. Тя се виждаше от пътя за Крайстчърч, тъй като беше издигната на десетина метра над брега на реката и се намираше сред широка просека.
Като цяло жилището изглеждаше позанемарено и изоставено и това усещане се засили, след като тялото на покойника беше увито с одеяла и изнесено навън. Всичко лепнеше и беше покрито с прах. Постелята беше пожълтяла, възглавницата беше изпъстрена с плесен. Окаченият на една греда пушен бут беше напукан и изсъхнал. Из цялото помещение се въргаляха празни дамаджани. Бутилката на масата също беше празна и подсказваше, че последното действие на саможивеца е било да я пресуши, да оброни глава на ръцете си и да заспи. Вътре миришеше на животно, на самота, помисли си състрадателно Девлин. Коленичи пред печката, дръпна пепелника — искаше да запали огън, за да прогони мириса на смърт в стаята — и видя късче хартия, провиснало между скарата и пепелта долу.
Читать дальше
