— Детето е починало — изплака той. — Детето ти е мъртво!
Уелс му помогна да влезе и изслуша разказа му. След това донесе бутилка бренди и наля в две чаши, изгълтаха ги на един дъх и той отново ги напълни, пресушиха и тях и Кросби наля за трети път.
Когато изпразниха бутилката, Стейнс рече:
— Ще ѝ дам половината. Ще го разделим. Имам цяло съкровище, скрито, заровено в земята. Ще го изкопая.
Уелс се взираше в него напрегнато. След малко попита:
— И на каква стойност е тази половина?
— Поне две хиляди — отвърна завалено младежът, после оброни глава на масата и затвори очи.
Уелс взе от лавицата тенекиена кутия, отвори я и извади бял лист и писалка. Седна отново на масата и написа:
На днешния ден, 11 октомври 1865 година, господин Емъри Стейнс, родом от Нов Южен Уелс, се разпорежда да бъде изплатена сумата от две хиляди лири на госпожица Анна Уедърел, родом от Нов Южен Уелс. Свидетел: долуподписаният Кросби Уелс.
— Ето — обади се той. Подписа се и побутна листа към Стейнс. Подпиши се.
Момчето обаче спеше.
Единайсета част
Орион залязва, Скорпион изгрява
3 декември 1965 година
42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E
Луна в Телец (в лъчите на Орион)
В която Анна Уедърел потъва в размисли и пресмята дълговете си, това занимание я хвърля в такава безнадеждност, че умът ѝ, така да се каже, извръща глава и потърсва друг, по-приятен обект, към който да насочи погледа си, и неизбежно се спира на усмихнатия лъчезарен Емъри Стейнс, за чието благоволение Анна копнее повече от всичко, но този копнеж бива потъпкван в мига, в който припламне, тъй като Анна знае, че Емъри е от съвсем друг свят, възможностите пред него са бляскави и многобройни, докато нейните са мрачни и ограничени, а и освен това тя предполага, че това противопоставяне се пренася и в сферата на чувствата, тоест че неговите са напълно противоположни на нейните, макар че в разрез с това ѝ убеждение след възстановяването ѝ той я е посетил на три пъти и дори ѝ е подарил бутилка андалуско бренди, последната такава в Хокитика, въпреки че в мига, в който Анна я пое от ръцете му, Емъри изведнъж се сконфузи и я помоли да си я вземе, щял да я замени с друг, по-уместен подарък, на което тя съвсем искрено отговори, че е поласкана да получи дар, който не се стреми към уместност, а и освен това, предвид че бутилката е последната по рода си в Хокитика и следователно голяма рядкост, за Анна тя е по-ценна от всяка дрънкулка, която е получавала досега.
През изминалия месец дългът на Анна към Манъринг се беше удвоил. Сто лири! За да ги върне, щяха да ѝ трябват десет години, ако не и повече, ако се сметнеха лихвите и цената на опиума и се добавеше тъжната истина, че заплащането на самата Анна неизбежно щеше да започне да намалява. Дъхът ѝ беше замъглил стъклото, тя посегна да го докосне. В главата ѝ се въртеше едно изречение, звучеше като максима. „Падналата жена няма бъдеще, издигналият се мъж няма минало.“ Дали го беше чула от някого? Или сама го беше измислила?
В която Емъри Стейнс потъва в размисли и подлага на съмнение своите намерения, струва му се, че вродената му честност твърде охотно е приела копнежа му, радостта, лекотата, с която може да постигне жадуваната наслада, а това не събужда у него срам, но все пак го кара да се замисли, тъй като независимо от разликата в положението им той усеща някаква връзка с Анна Уедърел, поради която обаче се чувства не повече, а по-малко завършен, в смисъл че природата на Анна, която е едновременно противоположна и в съзвучие с неговата, сякаш осветява онези вътрешни страни на характера му, които външното му държание не показва или не може да покаже, в резултат на което Емъри се чувства едновременно половинчат и удвоен, тоест, удвоен в нейно присъствие и половинчат, когато е без нея, и заради това той изведнъж започва да не се доверява на искреността и добросърдечното любопитство, на тези си качества, които иначе биха го подтикнали да действа решително и незабавно, като в размислите му често се мяркат думите на Джоузеф Причард: „Ако не беше дългът и зависимостта ѝ от опиума, десетки мъже щяха да поискат ръката ѝ “, повтарят се без изменение и подсилват смущението му.
Навярно можеше да ѝ плати да остане при него цяла нощ. На сутринта щеше да я заведе в Арахура и да ѝ покаже заровеното там злато. Да ѝ обясни, че иска да ѝ даде половината. Дали това, че щеше да ѝ плати, за да се наслади на компанията ѝ, щеше да потъпче смисъла на дара му? Сигурно. Но можеше ли да понесе други мъже да я познават по начин, който той, Стейнс, не я познава? Не знаеше. Той смачка едно листо в шепата си и след това вдигна ръка към носа си да усети миризмата.
Читать дальше
