За миг се възцари мълчание. След това Манъринг рече грубовато:
— С други думи, ми казвате, че това не е цялата картинка и има и друго.
— Късметът никога не е цялата картинка — отвърна Стейнс.
В която Сук Яншън, установил се неотдавна в китайското селище в Кънери, слиза до Хокитика, за да си набави необходимите сечива, и там е видян от тъмничаря Джордж Шепард, когото Ах Сук познава като брат на мъжа, в чието убийство е бил обвинен, и също така като съпруг на истинската убийца Маргарет.
Маргарет Шепард стоеше на прага на железарията и чакаше съпругът ѝ да приключи с покупките и да плати, тя не виждаше Сук Яншън, който, макар и да беше на по-малко от три метра от нея, беше скрит зад рафтовете със стока. Шепард го зърна пръв, тъй като, за да стигне до касата, трябваше да мине зад рафтовете. Спря рязко и лицето му се вкамени, но той каза с обичайния си глас:
— Маргарет?
— Да? — прошепна тя.
— Върни се в лагера — заповяда тъмничарят, вперил очи в китаеца. — Веднага.
Без да поиска обяснение, тя се обърна безмълвно и излезе. След като вратата се затвори, дясната ръка на Шепард бавно се прокрадна към кобура. В лявата той държеше голяма книжна торба с руло хартия, две панти, кълбо въже и шепа винтове. Сук Яншън беше коленичил до кутиите с газ и пресмяташе нещо на пръстите на ръцете си, на пода до него лежаха другите му покупки.
Шепард имаше смътното усещаше, че магазинът е притихнал в очакване. Изведнъж иззад него се обади глас:
— Някакъв проблем ли има, господине?
Тъмничарят не отговори веднага. Накрая рече:
— Ето това ще взема.
Подаде хартиената торба и зачака, след миг се чуха шумолене, предпазливи стъпки и торбата беше поета от ръката му. Мина почти цяла минута. Сук Яншън продължаваше да пресмята, не поглеждаше нагоре. Същият глас обяви почти през шепот:
— Шилинг и шест пенса, господине.
— Пишете го на сметката на затвора — заповяда Шепард.
Дългото управление на Юпитер
В която Алистър Лодърбак, убеден, че природеният му брат Кросби Уелс е природен брат по майчина линия на негодника Франсис Карвър и е свързан по някакъв начин с изнудването, заради което политикът е прехвърлил собствеността на любимия си кораб „На добър час“, за своя изненада получава писмо с клеймо от Хокитика, чието съдържание ясно показва, че предположенията му са били неверни, и това откритие го подтиква към дълбок размисъл и написването на едно писмо.
Ще бъде преувеличено да твърдим, че подновената кореспонденция на господин Кросби Уелс представлява единствената причина Алистър Лодърбак да реши да се кандидатира за народен представител от Уестланд в парламента, но писмото наистина наклони везните в тази посока. Лодърбак го прочете шест пъти и след това с тежка въздишка го остави на писалището и запали лулата си.
Уест Кентърбъри, юни 1865 година
Господине, както сте видели от пощенското клеймо, вече не съм в Отаго, „бих си камшика“, както се изразяват някои. Едва ли сте имали причина да стигнете на запад от планините, затова ще ви кажа, че Западното крайбрежие няма нищо общо с тревистите равнини на Юга. Аленият изгрев над океана е чудо, снежните върхове са с цвета на небето. Гората е истинска джунгла, водата е бистра.
Няма хора, но никога не е тихо заради постоянното чуруликане на птиците, което на мен ми допада. Както сигурно вече сте се досетили, загърбих предишния си живот. Не живея с жена си. Длъжен съм да си призная, че досега крих много неща от вас, тъй като се опасявах, че ако разберете горчивата истина за брака ми, ще падна в очите ви. Няма да ви досаждам с подробности за бягството ми тук, това е една печална история и се натъжавам, като си я припомням. Парен каша духа, както се казва, но вече съм си научил урока. Слагам край на тази тема и вместо това ще се насоча към настоящето и бъдещето. Не възнамерявам да продължа да търся злато, макар че тук то е в изобилие и всеки ден някой забогатява. Вместо това мисля да си пробвам късмета с търговията на дървесина. Запознах се с един маор, Теру Тафарей. Името му на неговия език означава „столетен род“, Колко невзрачни са английските имена в сравнение с техните! Звучи ми като от стихотворение. Тафарей е истински благороден дивак и ние бързо станахме приятели. Признавам, че да бъда отново сред хора, се отразява добре на духа ми.
Ваш
Кросби Уелс
В която Емъри Стейнс посещава Анна Уедърел в „Скарата“ и след първоначалната размяна на любезности я умолява да разкаже своята версия за бягството на Кросби Уелс, а Анна, заинтригувана от настойчивостта и искреността на думите му, решава да сподели цялата история.
Емъри Стейнс не разпозна роклята, с която Анна беше облечена, като една от петте, които му беше възложено да охранява с оръжие в ръка в „Хоторн“ следобеда на дванайсети май. Въпреки това я огледа внимателно и заключи, че дрехата не ѝ стои много добре, очевидно беше шита за жена с много по-пищен бюст, но той бързо прогони тази мисъл от ума си. Двамата се поздравиха топло, макар и нерешително, и след миг притеснено мълчание Анна го покани в салона, където седнаха на столовете с прави облегалки пред камината.
Читать дальше
