— Да.
— Убивал ли си, Тафарей?
— Не.
— И аз не съм — отвърна Уелс и надигна бутилката.
Осма част
Истината за „Аврора“
22 август 1965 година
42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E
В която Кю Лон отправя жалба пред правосъдието и Джордж Шепард, чиято омраза към Сук Яншън е прераснала с годините в омраза към всички китайци, отказва да я приеме, ала нито тогава, нито впоследствие изпитва угризения за тази несправедливост.
— Нищо не разбирам.
Ах Кю въздъхна. За трети път посочи разрешителното си за работа, което лежеше между тях върху писалището на Шепард. В полето „Настоящ работодател“ беше написано „Аврора“.
— Празно — обясни той. — „Аврора“ празно находище.
— „Аврора“ е празно находище и ти работиш там, това е ясно. Разбрах го.
— Манъринг — продължи Ах Кю. — Манъринг прави празно находище непразно.
— Манъринг прави празно находище непразно — повтори Шепард.
— Много добре — кимна китаецът. — Той много лош.
— Последно добър ли е, или лош?
Ах Кю се намръщи, после повтори:
— Той много лош.
— И как прави празното находище непразно? Как?
Ах Кю извади кесията си и я вдигна. С показни движения, така че Шепард да не пропусне нищо, взе отвътре едно сребърно пени и сетне го пусна в левия си джоб. Почака малко, после извади пенито от джоба си и го върна в кесията.
Шепард въздъхна.
— Виждам, че договорът ти е за още няколко години, ала моето търпение отдавна се изчерпа. Нямам нито възможността, нито желанието да разследвам финансовите дела на господин Манъринг заради обвинение, което дори не можеш да изразиш като хората. Предлагам ти да се върнеш в „Аврора“ и да благодариш, че си извадил късмет изобщо да си намериш работа.
В която Алистър Лодърбак официално оповестява намерението си да се кандидатира за член на Четвъртия парламент на Нова Зеландия от Уестланд — стремеж, който освен че ще увенчае и без това славната му политическа кариера, ще го принуди през следващите месеци да прекоси Алпите до Западния бряг и по този начин ще доведе до отдавна желаната от незаконородения му брат среща, — а после насочва вниманието си към практическите въпроси или по-точно, умолява един стар познат да се заеме с уреждането на практическите въпроси от негово име.
Акароа, 22 август
Скъпи Том,
Предполагам, вече си чул за желанието ми да се кандидатирам за член на парламента, ала ако тази новина те изненадва, прилагам статия от „Литълтън Таймс“, която обяснява подбудите ми по-обстойно, отколкото сега имам време да го направя. Бъди сигурен, че нямам търпение да зърна с очите си красотите на Западното крайбрежие. Възнамерявам да пристигна в Хокитика към петнайсети януари, точната дата зависи от времето, понеже ще пътувам по суша, а не по море, за да огледам бъдещия път за Крайстчърч. Както знаеш, предпочитам да не нося много багаж със себе си и затова уредих в края на декември сандъкът ми с лични вещи да бъде изпратен от Литълтън. Ще може ли „Достойнство“ да го вземе, преди да отплава на десети януари, и да го докара до Хокитика? Като човек, който е чужденец за Западния бряг, оставям в твои ръце въпросите за настаняването в Хокитика, храната, наемането на кола, членството в наличните клубове и всичко останало. Доверявам се изцяло на добрия ти вкус и на способностите ти.
Твой
А. Лодърбак
В която, докато кара Анна Уедърел в Кънери, Манъринг забелязва по пътя нещо ново у нея, непозната дотогава твърдост и вглъбеност, и това пробужда у него състрадание, макар че, когато пет километра по-нататък той заговаря, то не е, за да я утеши, защото изминатото разстояние е вкоравило и неговото сърце.
— От нещастието няма никаква полза. Не се отразява добре на работата, каквато и да е тя. Никой няма да заложи на него, нито пък срещу него, а в нашия занаят трябва да е или едното, или другото. Разбираш ли?
— Да — отвърна Анна. — Разбирам.
Той я караше към китайското селище, където Ах Сук вече беше приготвил опиума и лулата.
— Досега нито едно от моите момичета не е било убито, нито едно не е пострадало — продължи той.
— Зная.
— Тъй че можеш да ми имаш доверие.
В която Стейнс се доверява на Манъринг до степен да се разкае за съдружието си с Франсис Карвър и обяснява, че първоначалната му преценка за характера и миналото му се е оказала напълно погрешна и сега той смята Карвър за злодей, който не заслужава нищо добро, а магнатът с усмивка му предлага решение, толкова подло, че чак ти се разтуптява сърцето.
— На златните находища има само едно непростимо престъпление — обясняваше Манъринг на Стейнс, докато двамата вървяха през храсталаците към южния край на „Аврора“. — Убийствата, кражбите и предателството изобщо не се броят. Тук най-сериозното престъпление е измамата. Да се присмееш на надеждите на някой златотърсач. Защото златотърсачите нямат друго освен надеждите си. Измамите биват два вида. Едната е нарочно да разпиляваш златна прах по находището, за да изглежда то доходоносно. Втората е да пробуташ на някого изчерпано находище.
Читать дальше
