Птичето излетя и се възцари тишина. Младежът взе кюлчетата. Подреди ги внимателно в дъното на изкопаната дупка. Зарови ги, сложи отгоре няколко плоски камъка, които после лесно щеше да разпознае, и заличи стъпките си.
Папатуануку 17 17 Земята майка в митовете на маорите. — Б.пр.
В която на около половин километър по-надолу от току-що заровеното злато Кросби Уелс и Тафарей се угощават с ханги, месо, увито в листа и изпечено в пълна с жар дупка, отгоре покрита с пръст, тъй че то става крехко и ароматно, ухае на пушек, на танин и на богатата глинеста почва.
— Имам предвид, че в него няма нищо особено. Вие с вашия нефрит, ние с нашето злато. Можеше да е обратното. И тогава щеше да има не треска за злато, а треска за нефрит.
Тафарей дъвчеше замислено. След като преглътна, поклати глава.
— Не, не е така.
— Няма никаква разлика — настоя Уелс и посегна да си вземе още едно парче месо. — Колкото и да не ти харесва, не можеш да го отречеш, няма никаква разлика. Един или друг минерал. Един или друг камък.
— Не — повтори Тафарей ядосано. — Не е същото.
Десета част
За приемствеността
11 октомври 1865 година
42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E
В която Анна Уедърел помни с поразителна, причиняваща гадене яснота схватката от вечерта на дванайсети май в будоара в „Дома на желанията“ в Дънидин и всеки ден този спомен ѝ носи страдание, което не намалява от увереността, че участието ѝ, макар и неохотно, в този сблъсък е помогнало на един невинен да избяга невредим, и е изненадана от появата на белязания, затова в миг на слабост се изтървава.
Франсис Карвър яздеше по пътя за Кънери, когато забеляза отстрани познат силует. Дръпна юздите и скочи от коня, а щом се приближи, видя, че младата жена едва се държи на крака и лицето ѝ е поруменяло. Въпреки това момичето се усмихваше.
— Той се измъкна — прошепна. — Аз му помогнах.
Карвър пристъпи към нея. Подхвана я за брадичката и вдигна главата ѝ.
— Кой?
— Кросби.
Той застина.
— Уелс… Къде е?
Тя изхълца, изведнъж като че ли се уплаши.
— Къде е? — Карвър се дръпна и я зашлеви силно през лицето. — Отговори! Тук ли е?
— Не!
— В Отаго? В Кентърбъри? Къде?
Отчаяна, тя се обърна и се опита да побегне. Той я хвана за рамото и я дръпна, и в този миг някъде наблизо прозвуча изстрел…
— Тпруу, стой! — извика Карвър и се завъртя…
Конят се вдигна на задните си крака и…
В която Анна Уедърел изрича лъжа, за да защити Кросби Уелс, като се надява с това закъсняло доказателство за вярност да поправи по-раншното си предателство, неясният спомен за което гасне, тъй като умът ѝ е тройно замъглен първо от опиума, второ от нараняванията и накрая от лауданума, даден ѝ от доктор Гилис като подготовка за злощастната операция, по време на която Анна плака, стена, издраска лицето си с нокти и буйства тъй, че доктор Гилис се принуди да потърси помощ, а Лъовентал, който обикновено проявява сила на духа в мигове на злополуки и безредици, се разплака, докато държеше ръцете ѝ.
Когато Анна отвори очи, Льовентал се беше надвесил над нея с бяла кърпа в едната ръка и с бутилка лауданум в другата, до него стоеше пребледнял Едгар Клинч.
— Съвзе се — отбеляза Клинч.
— Анна — повика я Льовентал, — Анна… Миличка…
— Ооох — простена тя.
— Кажи ни какво стана. Кой беше?
— Карвър — отвърна тя замаяно.
— Да? — попита Льовентал, приведен над нея.
Анна не биваше да издава Кросби Уелс. Беше се заклела, че няма да го предаде. Не биваше да споменава името му.
— Карвър… — повтори Анна, умът ѝ ту се избистряше, ту пак потъваше в мъгла.
— Да?
— Той беше бащата.
В която Емъри Стейнс научава от Бенямин Льовентал за побоя над Анна, веднага оседлава коня и се отправя към долината Арахура със стиснати зъби и насълзени очи, видими следи за душевния смут, причините за който той не признава и не се опитва да изрази с думи, доколкото едно такова силно чувство може изобщо да бъде незабавно изразено и разбрано от страдащия, който в този случай е тъй разтърсен от неподправения разказ на Лъовентал за нараняванията и от кръвта, оплискала печатарската престилка на вестникаря от гърдите до пояса, че си забравя в конюшнята шапката и портфейла и на тръгване едва не събаря Харалд Нилсен, тръгнал да излиза от магазина на Тайгрийн с книжен пакет в ръка.
Уелс отвори вратата. На прага, превит на две, стоеше Емъри Стейнс.
Читать дальше
