В която Бенямин Льовентал забелязва грешка, а Стейнс действа импулсивно.
— Да му се не види! — измърмори Льовентал. Взираше се намръщено в печатарската форма, като четеше текста от дясно наляво и отзад напред, тъй като буквите бяха огледални и подредени наобратно. — Получи се опашка.
— Какво? — попита Стейнс, който току-що беше влязъл в редакцията.
— Опашка, така му викаме. Термин от печатарството. Текстът не се побира в колоната и когато една дума остане на нов ред, това се нарича опашка. Сутринта от бързане приех едно обявление, без да преброя думите, и сега става ясно, че то е по-дълго от необходимото. Ох, ще го оставя и после на свежа глава ще го погледна отново, така е най-добре. Какво обичате, господин Стейнс?
Вестникарят побутна формата настрани, усмихна се и посегна към един парцал да избърше мастилото от пръстите си. Стейнс обясни, че сутринта е продал златото си.
— Мислех да вложа парите в находище — рече той, — но като че ли още не съм готов. Още… още се двоумя за някои работи. И затова сега искам да разбера какви възможности има тук. Странноприемници, заведения, складове, магазини… Всичко, което е за продан.
— Веднага — отвърна Льовентал. Приближи се към кантонерката, дръпна най-горното чекмедже и запрелиства подредените вътре папки, извади един лист и го подаде на младежа. — Заповядайте.
Стейнс плъзна поглед по списъка. Когато стигна до края, изведнъж се ококори и изненадано вдигна поглед.
— „Скарата“…
Льовентал разпери ръце.
— Не е лошо заведение — рече той. — Господин Максуел е настоящият собственик, съдържател е господин Клинч. И двамата са порядъчни господа.
— Ще го купя — заяви младежът.
— О! — възкликна вестникарят. — Да предупредя ли господин Максуел, че ще отидете на оглед?
— Не, няма да се занимавам с огледи — отвърна Стейнс. — Искам да го купя веднага.
Скорпион с управител Марс
В която Франсис Карвър завързва познанство в „Империал“.
Карвър не таеше големи надежди, че обявлението, което е занесъл сутринта в „Уест Коуст Таймс“, ще даде резултат. Съмняваше се, че някой би върнал сандък, без да го отвори, още повече когато за него се предлага възнаграждение от петдесет лири. В най-добрия случай можеше да се надява, че сандъкът ще бъде отворен и съдържанието ще бъде преровено, след което намерилият го ще реши, че роклите вътре са единствено от сантиментална стойност, и стига да прочете обявлението в „Таймс“ и да научи за предложеното възнаграждение, ще го донесе, но тази възможност, сама по себе си малко вероятна, зависеше от още по-малко вероятната възможност сандъкът да е бил изпратен на Западния бряг! Не, фактът, че вечерта на дванайсети май е бил свален от трюма на „На добър час“, можеше да означава само едно: някой е знаел за несметните богатства в него. Едва ли товарът беше свален в последната минута само за да бъде изпратен напосоки някъде другаде. Ако не друг, а Кросби Уелс беше заповядал сандъкът да бъде свален в последния момент — това беше най-вероятното предположение, — той със сигурност се беше опитал да напусне при първа възможност страната и с помощта на златото беше подкупил служителите на митницата или беше платил на някого, за да използва неговите документи. Съкровището беше изчезнало завинаги. Карвър изруга на глас и за да подчертае недоволството си, стовари чашата върху бара.
— Амин — обади се мъжът, който седеше до него.
Капитанът се обърна и го изгледа навъсено, но онзи не го забеляза, тъй като махаше на кръчмаря.
— Налей му още едно — поръча той. — И на мен също. И го пиши на моята сметка.
Кръчмарят отпуши бутилката бренди и напълни чашата на Карвър.
— Аз съм Причард — представи се мъжът, без да отделя погледа си от кръчмаря.
— Карвър.
— Приличате ми на моряк — продължи Причард. — Дрехите ви са побелели от солта.
— Капитан — рече Карвър.
— Капитан — повтори Причард. — Браво! Аз не понасям плаването. Иначе досега да съм се прибрал у дома, ако мисълта за пътуването не ми беше толкова противна. Предпочитам да ме погребат тук, отколкото да изстрадам отново прекосяването на океана. Ние сме на гъза на географията, не е ли така?
Карвър изсумтя и двамата отпиха.
— Капитан, виж ти — продължи Причард. — Чудесно.
— А вие? — попита Карвър.
— Аптекар.
Карвър изненадано вдигна вежди.
— Аптекар ли?
— Единственият в града — отвърна Причард. — И единствен по рода си, както обичам да казвам.
Читать дальше
