Тя понечи да се измъкне навън, но мъжът ѝ я изпревари, ръката му се стрелна и я сграбчи. Госпожа Уелс се извъртя и за миг двамата се сборичкаха, после Кросби бръкна в пазвата ѝ и намери това, което търсеше: тънка сребърна верижка, на която висеше тежък сребърен ключ. Той го стисна в шепа и се опита да скъса синджирчето. То се впи във врата ѝ и тя извика. Уелс дръпна отново, по-силно. Жена му го налагаше с юмруци по гърдите. Той сумтеше и се мъчеше да хване ръцете ѝ, без да изпуска ключа от юмрука си. Отново дръпна рязко.
— Кросби… — прошепна тя. — Кросби…
В този миг верижката се скъса и ключът остана в ръката му, а госпожа Уелс простена. Без да губи и миг, Кросби се обърна задъхан и се отправи към касата. Пъхна ключа в ключалка, завъртя го няколко пъти, чу се щракване и тежката врата се отвори.
Касата беше празна.
— Къде е златото? — попита Кросби Уелс.
Госпожа Уелс опипваше шията си с насълзени очи.
— Успокой се и ще ти обясня.
— Не ми е притрябвало да се успокоявам! Зададох съвсем прост въпрос. Къде ми е съкровището?
— Виж, Кросби, изслушай ме. Мога да го върна. Прибрах го другаде за малко. На сигурно място е. Мога да ти го върна, но чак утре. Съгласен ли си? Довечера тук ще дойдат изискани господа и нямам време да… да отида да го взема. Просто имам твърде много работа.
— А книжата ми къде са? Разрешителното за добив. Актът за раждане. Писмото от баща ми.
— И те са при златото.
— А, и те са при златото. И къде е то?
— Не мога да ти кажа.
— Защо, госпожо Уелс?
— Дълго е за обяснение.
— Не се и съмнявам.
— Мога да ти ги върна.
— Така ли?
— Утре. След като мине празненството.
— А защо не днес? Защо не веднага?
— Няма смисъл да издевателстваш над мен! — избухна тя. — Просто днес не мога. Трябва да почакаш до утре.
— Мъчиш се да спечелиш време — отбеляза Уелс. — Чудя се защо.
— Кросби, празненството…
Той се взира дълго в нея. После прекоси стаята и рязко дръпна пискюла на шнура. След миг прислужницата Люси се появи на прага.
— Люси — заповяда Уелс, — изтичай до „Джордж“ и ми купи днешния „Отаго Уитнес“. Госпожа Уелс по погрешка го е изгорила сутринта.
В която Франсис Карвър получава съобщение и Стейнс остава сам.
Доброто разположение на духа, подтикнало Емъри Стейнс веднага след пристигането си в Дънидин да поръча на госпожа Лидия Уелс, медиум и спиритист, изготвянето на рождена карта, допълнително се подхрани от предсказанията ѝ, които, до едно благоприятни, му вдъхнаха такова въодушевление, че му се прииска да отбележи повода. На другата сутрин той се събуди с ужасно главоболие и гузно усещане за задлъжнялост, потърси пояснение от съдържателя и за свой потрес узна, че е заборчлял на странноприемницата с осем лири, тъй като е заложил на комар двуседмичния си престой и е загубил не само него, а и още пет лири отгоре. Обстоятелствата, при които беше поел този кошмарен дълг, бяха замъглени в паметта му и той помоли съдържателя за чаша кафе на вересия, за да седне и да помисли какво да прави оттук насетне. Молбата му беше изпълнена и младежът все още стоеше на бара четирийсет и пет минути по-късно, когато при него дойде Франсис Карвър с документи за съдружие в ръка.
Карвър отправи предложението си направо и с прости думи. Бил готов да осигури достатъчно пари, за да му набави разрешително за добив, вързоп с най-необходимото и билет до най-близкото находище, като нехайно добави, че с радост би покрил и натрупаните му предишната вечер дългове. В замяна Стейнс се съгласявал да му отстъпи половината дял от първото си находище с изплащане на годишни дивиденти, като парите трябвало да бъдат превеждани по сметката на Карвър в Дънидин.
Емъри Стейнс веднага си даде сметка, че е бил изигран. Помнеше първите часове от предишната вечер, в които Карвър го беше взел под крилото си, със смях бе удвоявал залозите и му беше пълнил чашата. Освен това имаше смътното чувство, че дългът му е бил натрапен по някакъв начин, тъй като по принцип нямаше кой знае каква слабост към картите и досега не беше губил такава голяма сума. Струваше му се забавно, че е бил измамен в самото начало на приключението си, и поради развеселеността си изпитваше едва ли не привързаност към Карвър, както човек изпитва привързаност към опитен противник в шаха. Реши да причисли случилото се към графа „трупане на опит“ и прие условията за съдружие с обичайната си незлобливост, като тайно си обеща оттук нататък да бъде по-бдителен. Да те надхитрят веднъж, беше занимателно, втори път обаче нямаше да го позволи.
Читать дальше
