— „Грейсуд и Спиърс“ — поправи я Муди. — Между другото сега те са се преместили в Кънери.
— Виж ти — отбеляза госпожа Карвър.
— Какво направихте със съкровището, след като то ви е било доставено?
— Златото си остана вътре в касата, която се намираше в дома ни на улица „Къмбърланд“.
— Защо не го занесохте в банката?
— Цената на златото се променяше всеки ден, пазарът беше непредсказуем. Смятахме, че е най-добре да изчакаме подходящ момент за продажбата.
— Предпазливостта ви ме навежда на мисълта, че стойността на златото е била голяма.
— Да, няколко хиляди, поне според нас. Не го бяхме оценили.
— След този удар господин Уелс на находището ли е останал?
— Да, той продължи да работи още една година, до следващата пролет. Успехът му беше замаял главата и той смяташе, че може отново да извади късмет, но това не стана.
— И къде е сега това съкровище? — попита Муди.
Тя отново се подвоуми и накрая рече:
— Откраднаха го.
— Моите съболезнования. Навярно сте били опустошени от тази загуба.
— Да, бяхме.
— Говорите и от името и на покойния си съпруг, нали така?
— Разбира се.
Муди отново замълча, после рече:
— Предполагам, че крадецът е успял някак да се сдобие с ключа.
— Вероятно — отвърна госпожа Карвър. — Или пък ключалката не е била надеждна. Касата беше от новите, а както всички знаем, на новата техника не може да се вярва. Възможно е също така да е бил направен и дубликат на ключа без наше знание.
— Имате ли някакво подозрение кой може да е отмъкнал съкровището?
— Абсолютно никакво.
— Смятате ли, че е вероятно да е бил някой от вашето близко обкръжение?
— Не е задължително — поклати глава тя. — Възможно е да е бил и някой от придружителите. Те знаеха, че в дома ни има цяло състояние в чисто злато и къде точно е касата. Може да е бил някой от тях.
— Редовно ли отваряхте касата да проверите златото?
— Не, не.
— Кога разбрахте, че то е изчезнало?
— Когато Кросби се върна следващата година.
— Бихте ли описали какво се случи, щом узнахте за кражбата?
— Господин Уелс се прибра и седнахме да прегледаме състоянието си. Той отвори касата и видя, че е празна. Естествено, беше бесен, както и аз.
— Кога точно стана това?
— О, не знам — измърмори притеснено госпожа Карвър. — През април може би. Или май.
— Април или май 1865 година. Миналата година.
— Да.
— Благодаря, госпожо Карвър — рече Муди и се обърна към съдията. — Благодаря, господине.
Той седна, усещаше се как присъстващите в залата са затаили дъх. Харингтън и Фелоус вече не си шепнеха, съдията не дращеше в тефтера си. Всички бяха вперили очи в госпожа Карвър, която слезе от свидетелската скамейка и се върна на мястото си.
— Съдът призовава господин Франсис Карвър.
Карвър се беше издокарал с тъмнозелен сюртук и шалче около врата. Той се закле с обичайния си дрезгав глас и след това се обърна с мрачно изражение към масата на обвинението и защитата.
Брохам вдигна глава от бележките си.
— Господин Карвър, разкажете, моля, как се запознахте с господин Емъри Стейнс.
— Срещнахме се в Дънидин — отвърна Карвър — по това време миналата година. Той току-що беше слязъл от кораба от Сидни и искаше да се пробва като златотърсач. Предложих да му помогна и той прие.
— Какви точно бяха взаимоотношенията ви?
— Дадох му назаем достатъчно пари да започне да търси злато, а в замяна той пое задължението да ми отстъпи половината от първото си находище и дивидентите от него.
— На каква точно сума възлизаше заемът, който сте му отпуснали?
— Купих му всичко необходимо и провизии за първо време. Платих му билета до Западния бряг. Той имаше и някакъв дълг от игра на карти в Дънидин и аз покрих и него.
— Бихте ли посочили конкретна сума, моля?
— Бих казал, че става дума общо за осем лири. Някъде толкова. Той получаваше помощ веднага, а аз щях да получа отплата след време. Такъв беше замисълът.
— Кое беше първото находище на господин Стейнс?
— Той купи два акра на около километър и половина от Кънери, участъкът се казва „Аврора“. След покупката ми писа от Хокитика и ми препрати всички документи от банката.
— Как получавахте дивидентите си от „Аврора“?
— Със запис чрез Запасна банка.
— С каква честота пристигаха тези плащания?
— На тримесечие.
— На каква точно сума възлизат дивидентите, които сте получили през октомври 1865 година?
— Осем лири и нещо.
— А през януари 1865?
Читать дальше
