— Бихте ли разказали пред съда за последната поръчка на господин Лодърбак?
— Разбира се. Както сигурно си спомняте, господин Лодърбак пристигна в Хокитика през януари, като мина през планината. Сандъкът с личните му вещи дойде по море. Той го беше изпратил от Литълтън до Порт Чалмърс и от там аз уредих да бъде взет от един от моите кораби — „Достойнство“ — и да бъде докаран тук. Сандъкът стигна до Хокитика без никакви премеждия. Корабът дойде на дванайсети януари, два дни преди господин Лодърбак. На следващия ден сандъкът беше свален и оставен на пристана заедно с другия товар и аз се разпоредих да бъде отнесен в склада, откъдето господин Лодърбак щеше да си го прибере. Но това така и не стана, сандъкът изчезна, преди да стигне до склада.
— Върху него имаше ли надпис, който да удостоверява на кого е?
— Да — потвърди Балфор. — Виждали сте накамарените сандъци на пристана, те са напълно еднакви и човек лесно може да се обърка, ако не е товарителницата. В нея са посочени собственикът, превозвачът, корабът и всичко останало.
— Какво направихте, след като узнахте за изчезването на сандъка?
— Както сигурно се досещате, обърнах цялото пристанище наопаки, но сандъка го нямаше никъде. Половин месец по-късно „На добър час“ се разби в плитчините и при ваденето на товара, не щеш ли, се появи и сандъкът на господин Лодърбак! Явно е бил качен на кораба, преди той да замине от Хокитика.
— С други думи, рано сутринта на петнайсети януари.
— Точно така.
— Какво стана, след като намерихте сандъка на Лодърбак?
— Хванах се да разчепкам тази история — отвърна превозвачът. — Поразпитах екипажа и моряците ми обясниха как е станала грешката. Някой видял товарителницата, на която пишело, че собственик е господин Лодърбак, и си спомнил, че предишната година капитанът — Карвър де — издирвал такъв сандък. Вечерта на четиринайсети януари моряците видели сандъка на кея и решили, че им се предоставя добра възможност да спечелят благоволението на капитана. Надникнали вътре, намерили само разни книжа и дреболии, нищо особено ценно, но за всеки случай решили да уведомят Карвър. Само че не успели да го намерят. Нямало го нито в стаята му в странноприемницата, нито по кръчмите. Решили да оставят въпроса за сутринта и отишли да си легнат. След това обаче Карвър се появил изневиделица силно развълнуван, изритал ги от койките и наредил „На добър час“ да вдигне котва с първите лъчи на зората, няколко часа по-късно. Не обяснил какво налага такова бързане. Тъй или иначе, моряците набързо натоварили сандъка на кораба и когато призори „На добър час“ потеглил, сандъкът бил в трюма.
— Капитан Карвър бил ли е уведомен за този товар?
— О, да — усмихна се Балфор. — Момчетата били доволни като куче в каруца, смятали, че ще получат награда. Затова изчакали да опънат платната и тогава го повикали да слезе в трюма. Карвър погледнал товарителницата и веднага му станало ясно, че са издънили работата. „Превозни услуги Балфор“? — извикал той. — Този, дето търсех, е бил превозван от Данфорт! Взели сте друг и сега имаме краден сандък на борда!
— Значи от това можем да направим извода — обобщи Муди, — че капитан Карвър е изгубил сандък, подобен на сандъка на Алистър Лодърбак и превозван от господин Данфорт, който е съдържал нещо ценно за него, така ли?
— Така излиза.
— Благодаря ви за отделеното време, господин Балфор.
— Удоволствието беше мое, господин Муди.
Брохам, който, личеше си, нямаше никакво обяснение накъде води разпитът на Муди, се отказа от правото си да задава въпроси и съдията, след като си го отбеляза, призова следващия свидетел на защитата.
— Почитаемият господин Алистър Лодърбак.
Алистър Лодърбак прекоси залата с пет крачки.
— Господин Лодърбак — поде Муди, след като политикът положи клетва, — вие сте предишният собственик на платнохода „На добър час“, нали така?
— Да, така е.
— Според договора за продажба вие сте продали кораба на дванайсети май 1865 година.
— Да.
— Човекът, на когото сте го продали, в залата ли е в момента?
— Да — кимна Лодърбак.
— Бихте ли го посочили, моля?
Политикът вдигна ръка към Карвър.
— Ето този е — рече той, без да отделя поглед от Муди. — Това е човекът, на когото продадох кораба.
— Не грешите ли? — попита Муди. — В договора за продажба, предоставен на съда от самия господин Карвър, купувачът се е подписал като „К. Франсис Уелс“.
— Подписът е подправен — заяви Лодърбак, който продължаваше да сочи Карвър. — Той ми се представи с името Кросби Уелс, подписа договора като Кросби Уелс и аз му продадох кораба с убеждението, че го продавам на Кросби Уелс. Чак осем-девет месеца по-късно осъзнах, че съм бил изигран.
Читать дальше
