— Шест лири.
— Следователно през последните две тримесечия на миналата година сте получили общо към четиринайсет лири дивидент.
— Точно така.
— В такъв случай общата печалба на „Аврора“ би трябвало да възлиза на около двайсет и осем лири за шест месеца.
— Да.
— Господин Стейнс споменавал ли ви е за голямо количество злато, намерено в „Аврора“ от китаеца Джони Кю?
— Не.
— Кога разбрахте, че съкровището, открито в дома на покойния господин Уелс, идва от находището „Аврора“?
— Научих заедно с всички останали — отвърна Карвър, — когато банката отпечата известие във вестника, че златото е било на кюлчета и те са били надписани.
Брохам кимна, прокашля се и смени темата.
— Господин Стейнс заяви в показанията си, че има лошо мнение за вас, господин Карвър.
— Дори и да е така, досега не го е показвал.
— Нападнали ли сте, както твърди господин Стейнс, госпожица Уедърел на единайсети октомври?
— Зашлевих я веднъж — отговори той. — Нищо повече.
В залата се разнесе неодобрителен ропот.
— Какво ви накара да я зашлевите? — попита Брохам.
— Държа се непочтително.
— Бихте ли пояснили?
— Попитах я нещо и в отговор тя ми се присмя, затова я зашлевих. За първи и последен път ѝ посягах, повече с пръст не съм я докосвал.
— Бихте ли разказали за срещата си, моля?
— Бях в Хокитика по работа и реших да отскоча до Кънери да погледна „Аврора“, тримесечният доклад тъкмо беше излязъл и ставаше ясно, че находището не дава достатъчно злато, исках да разбера на какво се дължи това. Срещнах госпожица Уедърел на пътя. Тя беше напушена до козирката и бръщолевеше глупости. Не успях да изкопча и една смислена дума от нея и затова се качих на коня и си продължих по пътя.
— Господин Стейнс заяви, че същия ден госпожица Уедърел е загубила детето си.
— Не знам нищо за това — отвърна Карвър. — Когато си тръгвах, тя продължаваше да се кикоти и да се олюлява. Може да е станало по-късно.
— Помните ли какво точно сте я попитали?
— Да. Исках да разбера къде мога да намеря Уелс.
— Защо сте искали да се свържете с господин Уелс?
— По личен въпрос. Не го бях виждал от май и не знаех къде е, нито кого да питам. Както Лидия посочи преди малко, той напусна Дънидин внезапно, без да каже на никого къде отива.
— Госпожица Уедърел разкри ли ви къде е господин Уелс?
— Не — отговори Карвър. — Тя ми се изсмя. И затова я шамаросах.
— Смятате ли, че госпожица Уедърел е знаела къде се намира господин Уелс и нарочно е скрила тази информация от вас?
Той се замисли и поклати глава.
— Не знам. Не мога да кажа.
— Какво точно искахте да обсъдите с господин Уелс?
— Застраховката.
— Каква застраховка?
Той сви рамене, за да подскаже, че отговорът е без значение, но въпреки това обясни:
— „На добър час“ беше негов, аз бях капитан на кораба. Не беше неотложно, но исках да обсъдим някои въпроси.
— С господин Уелс в добри отношения ли бяхте?
— Сравнително. Не е тайна, че харесвах жена му и се ожених за нея след смъртта му, но никога не съм заставал между тях. Държах се почтено с Уелс и Уелс беше почтен с мен.
— Благодаря, господине — рече Брохам на съдията. — Благодаря, господин Карвър.
— Свидетелят е на ваше разположение, господин Муди.
Муди скочи.
— Господин Карвър, откога се познавате с госпожа Карвър?
— От почти двайсет години.
— С други думи, още преди тя да се омъжи за господин Уелс?
— Да.
— Бихте ли описали връзката си с госпожа Карвър?
— Познавам Лидия още от съвсем млад и винаги сме смятали, че ще се оженим. Но след това ми дадоха десет години в Кокату и през това време тя е срещнала Уелс. Когато излязох на свобода, вече бяха женени. Не можех да я виня. Десет години са много време. И него не можех да виня. Знам що за жена е тя. Но си казах, че ако някога бракът им приключи, аз ще съм следващият.
— Сключихте брак доста бързо след смъртта на господин Уелс, нали така?
Карвър впи поглед в него.
— В това няма нищо нередно.
— Да, разбира се — кимна Муди. — Прощавайте, ако думите ми са подсказвали противното. Нека да се върнем малко назад. Кога точно бяхте освободен от затвора?
— През юни шейсет и четвърта. Преди близо две години.
— Какво сторихте след това?
— Отправих се към Дънидин. Намерих си работа на кораб, който пътуваше през Тасманово море. „На добър час“.
— Били сте капитан на кораба?
— Не, моряк — уточни Карвър. — Станах капитан следващата година.
Читать дальше
