Младежът избързваше. Муди се покашля, за да му напомни да не изпреварва последователността на събитията, за която се бяха разбрали, и рече:
— Да се върнем на вечерта на единайсети октомври. Какво направихте вие, след като господин Льовентал ви уведоми за побоя над госпожица Уедърел?
— Отправих се към долината Арахура, за да известя господин Уелс.
— Защо смятахте, че вестта е важна за господин Уелс?
— Защото той беше бащата на детето в утробата на госпожица Уедърел и аз реших, че е редно да узнае за смъртта му.
Залата се беше смълчала, чак се чуваше шумът от улицата.
— Как реагира господин Уелс на вестта, че детето му е мъртво?
— Той беше мълчалив човек — отвърна Стейнс. — Почти не говореше. Пийнахме заедно и аз поседях с него.
— Онази вечер разговаряхте ли с господин Уелс за друго?
— Разказах му за съкровището, което бях заровил недалече от дома му. Заявих, че ако Анна прескочи трапа — тя беше жестоко пребита, — ще ѝ дам дела на Карвър.
— Същата нощ ли изразихте намерението си в писмен вид?
— Уелс написа документа, но аз не го подписах.
— Защо?
— Не помня вече защо — отговори Стейнс. — Доста бях пийнал и беше станало късно. Навярно разговорът ни се е отплеснал към друга тема или пък просто съм забравил да се подпиша. Така или иначе, поспах малко и после рано сутринта се върнах в Хокитика да проверя как е госпожица Уедърел. Това беше последната ми среща с господин Уелс.
— Казахте ли на господин Уелс къде точно е заровено златото?
— Да. Описах му мястото.
След това пред съда бяха изслушани показанията на Манъринг, Кю, Льовентал, Клинч, Нилсен и Фрост, които от първия до последния разказаха за съкровището, намерено в дома на Кросби Уелс и след това преместено, все едно претопеното злато наистина е било събрано в „Аврора“. Манъринг говори за продажбата на „Аврора“, а Кю свидетелства за претопяването на златото. Льовентал разказа подробно как вечерта на четиринайсети януари се е срещнал с Алистър Лодърбак, от когото е научил за смъртта на Кросби Уелс. Клинч потвърди, че е закупил имота на следващия ден. Нилсен обясни как златото е било скрито в къщата на Уелс, а Фрост удостовери стойността му. Никой не спомена за роклите на Анна, за разбилия се в плитчините платноход „На добър час“ и за всички други въпроси и открития, предшествали тайната среща в „Короната“ преди три месеца. Разпитите минаха необезпокоявано и не след дълго съдията призова на свидетелската скамейка госпожа Лидия Карвър.
Тя беше облечена в черна рокля, върху която беше сложила елегантен черен жакет за езда с буфан ръкави. Ярката ѝ червена коса беше вдигната на кок, закрепен с черна кадифена лента. Когато госпожа Карвър мина край масата на защитата и обвинението, Муди усети аромат на камфор, лимон и анасон, силната остра миризма му напомни за празненството в „Скитническа слука“ преди сеанса.
Госпожа Карвър изкачи няколкото стъпала до свидетелската скамейка на един дъх, но щом зърна седналия отсреща Емъри Стейнс, за миг забави крачка. Колебанието ѝ трая съвсем кратко, тя бързо се съвзе, обърна гръб на Стейнс, усмихна се на пристава и вдигна снежнобялата си ръчичка да се закълне.
— Госпожо Карвър — поде Брохам, след като приставът отстъпи, — познавате ли обвиняемия Емъри Стейнс?
— Боя се, че никога не съм имала удоволствието да бъда представена на господин Емъри Стейнс — отвърна тя.
За огромна изненада на Муди младежът се изчерви чак до коренчетата на косата си.
— Въпреки това вечерта на осемнайсети февруари сте организирали сеанс, за да се свържете с него — продължи Брохам.
— Така е.
— Защо се спряхте точно на господин Стейнс?
— Боя се, че истината е чисто меркантилна — отвърна госпожа Карвър с лека усмивка. — По това време целият град говореше за изчезването му и аз реших, че името му ще привлече повече посетители. Това беше единствената причина.
— Когато публикувахте обявлението за този сеанс, знаехте ли, че намереното в дома на покойния ви съпруг съкровище идва от находището „Аврора“?
— Не.
— Имахте ли някаква причина да подозирате, че господин Стейнс е свързан с покойния ви съпруг?
— Абсолютно никаква. За мен той беше просто едно име, знаех само, че е изчезнал и е оставил множество находища.
— Не знаехте ли, че настоящият ви съпруг, господин Карвър, притежава половината от едно от находищата на господин Стейнс?
— О, с Франсис никога не сме обсъждали вложенията му.
Читать дальше
