Стейнс отговори, без да се колебае:
— Златото е намерено в находището „Аврора“, което до неотдавна беше моя собственост. Събрано е от моя служител господин Кю в продължение на няколко месеца в средата на миналата година. Господин Кю претопи метала на кюлчета, както правеше винаги, и след това ми ги предаде. Само че аз не ги внесох в банката по сметката на „Аврора“, както ме задължава законът, а ги прибрах и ги зарових в долината Арахура.
Той говореше спокойно и чистосърдечно.
— Защо точно в Арахура? — попита Брохам.
— Защото в земите на маорите е забранено да се търси злато, а по-голямата част от Арахура попада в тях — отвърна Стейнс. — Смятах, че там съкровището е на сигурно място поне известно време, докато се върна и го изкопая.
— Какво възнамерявахте да правите с него?
— Исках да го разделя на две. Половината да остане за мен, а другата половина да даря на госпожица Уедърел.
— Защо?
Младият мъж направи озадачена физиономия.
— Боя се, че не разбирам въпроса, господине.
— Какво сте искали да постигнете, господин Стейнс, като подарите толкова голяма сума на госпожица Уедърел?
— Абсолютно нищо.
— Не сте искали абсолютно нищо?
— Да, точно така — отвърна лъчезарно Стейнс. — Иначе не би било подарък, нали?
— Съкровището — повиши глас Брохам, тъй като тук-там в залата се беше разнесъл смях — впоследствие е било открито в дома на покойния Кросби Уелс. Как е попаднало там?
— Не знам. Предполагам, че той го е изкопал и го е прибрал.
— Ако е така, защо според вас господин Уелс не го е отнесъл в банката?
— Не е ли очевидно?
— Боя се, че не е — отвърна студено обвинителят.
— Защото златото беше на кюлчета — обясни Стейнс. — И те бяха надписани, господин Кю беше изгравирал името „Аврора“ върху всяко от тях! Нямало е как Кросби Уелс да заяви, че е намерил златото в имота си.
— Защо не сте внесли златото в банката по сметката на „Аврора“, както повелява законът?
— Петдесет процента от находището принадлежаха на господин Франсис Карвър. Аз имах лошо мнение за него и не исках той да получи дял от печалбата.
Брохам се намръщи.
— Прибрали сте златото от „Аврора“, защото не сте искали да изплатите петдесет процента от дивидентите, които сте дължали на господин Карвър. А в същото време сте възнамерявали да дадете петдесет процента от същото съкровище на госпожица Анна Уедърел. Правилно ли ви разбирам?
— Да, точно така е.
— Простете, но намеренията ви ми се струват малко нелогични, господин Стейнс.
— Защо да са нелогични? Исках Анна да получи дела на Карвър.
— Защо?
— Защото тя заслужаваше да получи тези пари, а той заслужаваше да ги загуби — отвърна Емъри Стейнс.
Отново избухна смях, този път по-гръмогласен. Муди се притесни, беше предупредил Стейнс да не отговаря твърде наперено и самодоволно.
Когато залата утихна, съдията се обади:
— Нямате право да преценявате какво заслужава или не заслужава даден човек, господин Стейнс. От сега нататък се придържайте единствено към фактите, моля.
Стейнс веднага стана сериозен.
— Разбирам, господине — отвърна той.
Съдията кимна.
— Продължете, господин Брохам.
Обвинителят рязко смени темата.
— Нямаше ви в Хокитика повече от два месеца — рече той. — Какво наложи отсъствието ви?
— Срам ме е да си призная, но през това време бях под въздействието на опиума, господине — отвърна младежът. — Когато при завръщането си узнах, че са изминали два месеца, ми беше трудно да повярвам.
— Къде бяхте през този период?
— Предполагам, че съм прекарал по-голямата част от него в пушалнята в Кънери, но не мога да го заявя със сигурност.
Брохам замълча многозначително и после повтори:
— В пушалнята…
— Да, господине. Неин собственик беше Сук, Ах Сук. Обвинителят явно не желаеше да се разпростира върху темата за Ах Сук и бързо смени посоката.
— Бяхте намерен на двайсети март в дома на покойния Кросби Уелс. Какво правехте там?
— Струва ми се, че търсех съкровището си — отговори Стейнс.
— Само че нещо се обърках, не бях добре и не можех да си спомня къде съм го заровил.
— Кога развихте зависимост от опиума, господин Стейнс?
— За първи път посегнах към него в нощта на четиринайсети януари.
— С други думи, същата нощ, в която е починал Кросби Уелс.
— Така разбрах, да.
— Интересно съвпадение, не смятате ли?
Муди стана.
— Господин Уелс е починал от естествена смърт — заяви той.
Читать дальше
