— Прощавайте, госпожице — обади се глас и Анна се обърна: заговорила я беше пълничка жена с бакъреноруса коса и гладко лице, добре облечена в хубава зелена рокля от брокат. — Прощавайте, да не би случайно да пристигате сега?
— Да, госпожо — отвърна Анна. — Току-що слизам от кораба.
— От кой кораб?
— „Щастлив вятър“, госпожо.
— Да — кимна жената, — в такъв случай навярно можете да ми помогнете. Чакам една млада дама, Елизабет Макей. На вашата възраст, слаба, облечена като гувернантка, пътува сама…
— Боя се, че не съм я виждала.
— Ще навърши деветнайсет през август — продължи непознатата. — Тя е братовчедка на моя братовчедка, аз лично не я познавам, но съм чувала, че е хубавичка и спретната. Казва се Елизабет Макей. Не сте ли я виждали?
— Съжалявам, госпожо.
— С кой кораб, казахте, сте дошли, „Щастлив вятър“ ли?
— Да.
— Къде се качихте?
— В Порт Джаксън.
— Да, точно така. „Щастлив вятър“, потегля от Сидни.
— Колкото и да ми е неприятно, трябва да ви кажа, че на борда на „Щастлив вятър“ нямаше млади дами — рече Анна и замислено присви очи. — Бяхме аз, госпожа Патерсън, която пътуваше със съпруга си, госпожа Мейдър, госпожа Юърс и госпожа Кук, но всички те със сигурност са над четирийсетте. Нямаше деветнайсетгодишни.
— О, божичко — измърмори жената и прехапа устна. — Божичко, божичко…
— Случило ли се е нещо, госпожо?
— О — жената я хвана за ръката, — толкова сте мила. Аз имам девически пансион тук, в Дънидин. Преди няколко седмици получих писмо от госпожица Макей, с което тя ми се представи и плати в аванс за настаняването си, трябваше да пристигне днес. Ето. — Тя извади смачкано писмо. — Вижте, съвсем недвусмислено посочва датата.
Анна не посегна да вземе писмото.
— Съжалявам — рече тя и поклати глава. — Сигурна съм, че няма грешка с датата.
— О, извинявайте — отвърна жената. — Не можете да четете.
Анна се изчерви.
— Чета, но не много добре.
— Няма значение, няма значение — успокои я непознатата и прибра писмото в ръкава си. — Страшно съм притеснена за горката госпожица Макей. Страшно съм притеснена! Дали не ѝ се е случило нещо? Увери ме, че пристига днес, с този параход, а въпреки това, както вие твърдите, изобщо не се е качила на кораба! Сигурна ли сте? Абсолютно ли сте сигурна, че не е имало други млади дами?
— Предполагам, че има някакво простичко обяснение — отвърна Анна. — Може да се е почувствала зле в последния момент. Или пък да е изпратила писмо да ви предупреди за промяна в плановете си и то да се е загубило по пътя.
— Толкова сте мила, че ме успокоявате! — Жената отново ѝ стисна ръката. — Да, права сте, трябва да разсъждавам трезво и да не си измислям. Само ще се разтревожа повече, ако си представям какво лошо може да ѝ се е случило.
— Сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
— Мило дете… Радвам се да се запозная с толкова мило красиво момиче. Аз съм госпожа Уелс, Лидия Уелс.
— Госпожица Анна Уедърел — представи се Анна и направи реверанс.
— Но бива ли такова нещо, да се тревожа за едно момиче, което пътува само, пред друго в същото положение — усмихна се госпожа Уелс. — А вие как така пътувате сама, госпожице Уедърел? Сигурно сте сгодена за някой златотърсач!
— Не, нямам годеник.
— В такъв случай навярно някой ви очаква тук. Баща ви или друг роднина ви е повикал да…
Анна поклати глава.
— Дойдох да започна живота си отначало.
— Е, намерили сте най-доброто място за това — отвърна госпожа Уелс. — Тук всеки започва отначало, защото просто няма друг начин! Значи сте съвсем сама?
— Да, сама съм.
— Много смело от ваша страна, госпожице Уедърел, изключително смело! Добре е, че по време на пътуването сте имали някаква женска компания, но кажете ми, има ли къде да отседнете тук, в Дънидин? В града е пълно със странноприемници с лоша слава. Красива госпожица като вас определено се нуждае от доброжелателен съвет.
— Благодаря ви за загрижеността — рече Анна. — Мислех да се настаня при госпожа Пенистън, за там се бях запътила.
Жената се ококори.
— При госпожа Пенистън?
— Чух ласкави отзиви за пансиона ѝ — отвърна Анна неуверено. — Вие не бихте ли го препоръчали?
— Уви, не — отсече госпожа Уелс. — Точно пансиона на госпожа Пенистън ли намерихте от всички заведения в града… Тя е пропаднала жена, госпожице Уедърел. Развалена жена. Трябва да се държите далеч от хора като нея.
— О! — възкликна Анна.
— Кажете ми пак какво точно очаквате да намерите в Дънидин? — попита сърдечно госпожа Уелс.
Читать дальше
