— Отче — поде Брохам, след като капеланът положи клетва. Той вдигна акта за дарение. — Как попадна у вас този документ?
— Намерих го в дома на Кросби Уелс на другия ден след смъртта му — отвърна Девлин. — Господин Лодърбак беше донесъл вестта за кончината му в Хокитика и тъмничарят Шепард ми възложи да отида да помогна да докараме тялото.
— Къде точно го намерихте?
— В печката. В къщата беше доста мрачно и унило, навън валеше, затова реших да запаля огън. Отворих долната вратичка и видях падналия там лист.
— И какво направихте след това?
— Прибрах го.
— Защо?
— Упоменатата в документа сума беше твърде голяма — отговори спокойно капеланът — и сметнах за по-благоразумно информацията да не се разгласява, докато здравето на госпожица Уедърел не се подобри, предишната вечер я бяха докарали в затвора по подозрение за felo de se 13 13 Престъпление против себе си, самоубийство (лат.). — Б.пр.
и беше очевидно, че тя не е в състояние да понесе нови изненади.
— Това ли е единствената причина да приберете документа?
— Не. Както по-късно обясних на тъмничаря Шепард, не виждах смисъл да предавам документа на властите, тъй като тогава той беше невалиден.
— Защо е бил невалиден?
— Господин Стейнс не се беше подписал.
— И въпреки това в документа, който държа сега, има подпис на господин Стейнс! — извика Брохам. — Обяснете, моля, как е станало това.
— Боя се, че не мога — отвърна Девлин. — Не съм бил свидетел на подписването.
Обвинителят се запъна за миг, но бързо се окопити и попита:
— Кога разбрахте, че документът е бил подписан?
— Сутринта на двайсети март, когато го занесох на госпожица Уедърел в „Скитническа слука“. Разговаряхме с нея за други неща и по време на нашия разговор изведнъж забелязах, че отдолу се е появил подпис.
— Видяхте ли госпожица Уедърел да подписва акта за дарение?
— Не, не съм.
Личеше си, че отговорът му е смутил Брохам — за да си върне самообладанието, обвинителят попита:
— И за какво точно разговаряхте?
— Естеството на разговора ни попада под закрилата на тайнството на свещеническия ми сан — отвърна Девлин. — Не мога да го разкрия, нито да свидетелствам срещу госпожица Уедърел.
Брохам беше като попарен. Девлин обаче беше напълно прав и след дълги възражения и спорове обвинителят с вече не толкова самоуверен вид предостави свидетеля на защитата. Муди подреди книжата на масата пред себе си и поде:
— Отче, веднага след намирането на акта за дарение ли го показахте на тъмничаря Шепард?
— Не.
— В такъв случай той как е научил за него?
— Съвсем случайно — отвърна Девлин. — Държах документа в Библията си, за да не се намачка, и тъмничарят Шепард попаднал на него, докато разлиствал Свещеното писание. Това стана някъде около месец след смъртта на господин Уелс.
Муди кимна.
— Господин Шепард сам ли е бил, когато е станало това?
— Да.
— И какво направи?
— Посъветва ме да покажа документа на госпожица Уедърел и аз го послушах.
— Незабавно ли?
— Не, изчаках няколко седмици. Исках да разговарям насаме с нея, без госпожа Карвър да разбере, а подобна възможност все не се явяваше, тъй като двете жени живееха заедно и госпожица Уедърел рядко оставаше сама.
— Защо искахте разговорът ви с госпожица Уедърел да остане в тайна от госпожа Карвър?
— По това време смятах, че госпожа Карвър е законният наследник на намереното в дома на господин Уелс съкровище — рече капеланът. — Не исках да вбивам клин между нея и госпожица Уедърел заради един документ, който можеше да се окаже безвкусна шега. Сутринта на двайсети март, както сигурно си спомняте, госпожа Карвър беше призована в съда. Прочетох за това във вестника и веднага се отправих към „Скитническа слука“.
— А междувременно актът за дарение си е седял в Библията, така ли?
— Да.
— След като тъмничарят Шепард е открил документа, имало ли е случаи, в които той е оставал сам с вашата Библия?
— О, много. Всяка сутрин я взимам със себе си в лагера и често я оставям в кабинета му, докато върша делата си.
Муди помълча малко, за да могат слушателите да осмислят думите на Девлин, след това промени темата.
— Откога познавате госпожица Уедърел, отче?
— Запознахме се на двайсети март, когато отидох при нея в „Скитническа слука“. Оттогава тя е под мое попечителство в затвора и я виждам всеки ден.
— През това време имали ли сте възможност да я наблюдавате и да разговаряте с нея?
Читать дальше
