— Възразявам! — Муди скочи. — Господин Брохам не е установил, че не е имало подтик госпожица Уедърел да промени занятието си.
Съдията прие възражението и обвинителят, смръщил ядосано вежди, се принуди да попита Анна:
— Госпожице Уедърел, подтикна ли ви нещо да вземете решение да престанете да продавате тялото си?
— Да — отвърна Анна и погледна Муди. Той ѝ кимна леко, окуражително. Тя си пое дъх. — Влюбих се. В господин Стейнс. Вечерта на четиринайсети януари за първи път прекарахме нощта заедно и след това вече не желаех да се продавам на улицата.
Брохам се намръщи.
— Същата тази нощ бяхте задържана и за опит да посегнете на живота си, нали така?
— Да. Мислех, че той не ме обича, тоест че не би могъл да ме обича, и това ми се стори непоносимо. И постъпих ужасно.
— Признавате ли, че сте се опитали да отнемете живота си онази нощ?
— Исках да се напуша — отвърна Анна, — но не съм имала намерение да си навредя.
— На процеса срещу вас, когато бяхте обвинена в опит за самоубийство, вие отказахте да дадете показания. Какво ви накара да промените решението си?
Муди и Анна не бяха обсъдили този въпрос и за миг той се притесни дали тя няма да сгреши, ала Анна отговори спокойно и чистосърдечно:
— Тогава господин Стейнс все още го нямаше. Мислех, че е нагоре по реката или някъде в кариерата, и смятах, че вероятно следи вестниците от Хокитика, за да е в крак с новините. Не исках да кажа нещо, което той да прочете и да му падна в очите.
Брохам се изкашля сухо в шепа.
— Разкажете, моля, какво точно се случи на четиринайсети януари — рече той — последователно и със свои думи.
Тя кимна.
— Към седем се видях с господин Стейнс в „Златната прах“. Той ме почерпи едно питие и след това ме придружи до дома си на „Гуляйджийска“. Към десет аз се върнах в стаята си в „Скарата“ и изпуших една лула. Чувствах се странно, както вече казах, и сложих малко по-голямо количество от обичайното. Сигурно съм излязла от „Скарата“, докато още съм била под въздействието на опиума, тъй като не помня нищо друго до събуждането си в затвора на другата сутрин.
— В какъв смисъл сте се чувствали странно?
— Ами бях едновременно тъжна, щастлива, унила… не мога да го опиша точно.
— В някакъв момент същата тази нощ господин Стейнс е изчезнал — рече Брохам. — Знаехте ли къде е отишъл?
— Не. За последно го видях в дома му на „Гуляйджийска“. Той спеше. Явно е излязъл, след като съм си тръгнала.
— С други думи, след десет вечерта?
— Да — кимна Анна. — Чаках го да се върне, а него го нямаше, не пристигаше и никаква вест. Когато госпожа Уелс ми предложи да се преместя в „Скитническа слука“, реших, че е най-добре да приема. Временно. Всички го смятаха за мъртъв.
— Виждали ли сте господин Стейнс между четиринайсети януари и двайсети март?
— Не, господине.
— Поддържали ли сте някаква връзка?
— Не, господине.
— Според вас къде е бил той в този период?
Анна отвори уста да отговори, но Муди се надигна и извика:
— Възразявам! Обвиняемата не може да бъде принуждавана да изказва предположения.
Съдията отново прие довода му и подкани Брохам да продължи.
— Господин Стейнс беше намерен следобеда на двайсети март с куршум в рамото — каза обвинителят. — По време на срещата ви на четиринайсети януари той беше ли ранен?
— Не — отвърна Анна.
— Същата вечер ли е била нанесена раната?
— Не мога да кажа. Когато го видях за последно, той си беше добре. Спеше.
Брохам вдигна малко дамско пистолетче от масата пред себе си.
— Познавате ли това оръжие, госпожице Уедърел?
— Да — кимна Анна, присвила очи към пистолета. — Мое е.
— Винаги ли го носите в себе си?
— Носех го, когато работех. Държах го в пазвата си.
— Във вас ли беше и вечерта на четиринайсети януари?
— Не. Бях го оставила в „Скарата“. Под възглавницата.
— Но всъщност сте работили вечерта на четиринайсети януари, нали?
— Бях с господин Стейнс.
— Не това ви питам — рече Брохам. — Работехте ли вечерта на четиринайсети януари?
— Да.
— И въпреки това твърдите, че сте оставили пистолета в стаята си.
— Да.
— Защо?
— Не смятах, че ще ми трябва.
— Но това е било необичайно, по принцип оръжието е трябвало да бъде с вас.
— Да.
— Някой може ли да потвърди къде се е намирал пистолетът онази вечер?
— Не — отвърна Анна. — Освен ако не е надникнал под възглавницата ми.
— Куршумът, изваден от рамото на господин Стейнс, е от точно такъв пистолет — продължи обвинителят. — Вие ли сте простреляли господин Стейнс?
Читать дальше
