— Господин Уолтър Муди от името на обвиняемия — зачете той от тефтера пред себе си — и господин Лорънс Брохам за обвинението, подпомаган от господин Роджър Харингтън и господин Джон Фелоус от Мировия съд. — Съдията погледна над очилата си към тях. — Господин Муди, господин Брохам, преди да започнем, бих искал да подчертая две неща. Първото е следното. Ясно ми е, че това множество се е събрало днес не от любов към закона, ние обаче сме тук да служим на справедливостта, не на разпътността, независимо кой е изправен на подсъдимата скамейка и какво е обвинението. Ще ви бъда благодарен, ако сдържате разпита си на госпожица Уедърел и всички останали до границите на приличието. За занятието на госпожица Уедърел може да използвате едно от следните три названия: „дама на нощта“, „нощна пеперуда“ или „най-древния занаят“. Ясен ли съм?
Адвокатът и обвинението измърмориха утвърдително.
— Добре — кимна съдията. — Второто, което държа да отбележа, вече сме го обсъждали с вас насаме. Шестте обвинения, които ще бъдат разгледани днес — подправяне на документ, поява в нетрезво състояние и нанасяне на тежка телесна повреда в делото срещу госпожица Уедърел и документна измама, присвояване и престъпна небрежност в делото срещу господин Стейнс, — са взаимносвързани и всеки грамотен човек в Уестланд го знае. Предвид това смятам за уместно да отложа произнасянето на присъдата срещу госпожица Уедърел, докато не мине процесът срещу господин Стейнс, тъй че всяко от делата да бъде преценено в светлината на другото. Ясен ли съм? Добре. — Той се завъртя към пристава и заповяда: — Въведете обвиняемата.
При влизането на Анна в залата се разнесе шепот. Муди извърна глава да види приближаването ѝ и остана доволен от впечатлението, което клиентката му създаваше. Макар все още слаба, тя не изглеждаше тъй изпосталяла и отпаднала, слабостта ѝ беше по-скоро женствена, свидетелство за деликатност, а не за недохранване. Анна беше облечена в черната рокля на покойната съпруга на Гаскоан, косата ѝ беше пристегната на нисък кок. Приставът я насочи към свидетелската скамейка и тя положи ръка на Библията. Закле се тихо и скромно, а после се обърна към съдията със спокойно лице и отпуснати ръце.
— Госпожице Уедърел — рече той, — срещу вас са повдигнати три обвинения. Първо, подправяне на чужд подпис върху акт за дарение. Признавате ли се за виновна?
— Не, господине.
— Второ, публична поява в нетрезво състояние и неприлично поведение следобеда на двайсети март тази година. Признавате ли се за виновна?
— Не, господине.
— И, трето, нанасяне на тежка телесна повреда на господин Емъри Стейнс. Признавате ли се за виновна?
— Не, господине.
Съдията си записа отговорите и след това отбеляза:
— Безспорно съзнавате, госпожице Уедърел, че този съд няма правомощия да гледа наказателни дела.
— Да, господине.
— По третото обвинение може да бъде преценено, че е необходим процес пред Наказателен съд. В такъв случай ще останете задържана, докато делото се гледа пред Наказателен съд със съдебни заседатели. Разбирате ли какво означава това?
— Да, господине, разбирам.
— Добре. Седнете.
Тя седна.
— Господин Брохам — каза съдията Кемп, — съдът е готов да изслуша обвинението.
— Благодаря, господине. — Брохам беше слаб мъж със светли мустаци и проницателни воднисти очи. Той се надигна, подравни книжата на масата пред себе си и чак тогава започна: — Уважаеми господин Кемп, почитаеми колеги, госпожи и господа. На всички порядъчни граждани е известно, че опиумът е примитивно изкушение, опустошително и укорително както от обществена, така и от историческа гледна точка. Днес сме изправени пред тъжен пример за това: една млада жена, чиято слабост към опиата хвърля петно не само върху лика на Хокитика, а и върху целия току-що създаден район Уестланд…
Пледоарията на Брохам беше дълга и витиевата. Той напомни на присъстващите, че Анна вече веднъж е направила опит да посегне на живота си, и свърза този случай с припадъка ѝ следобеда на двайсети март, „като и двете събития — натърти той цинично — привлякоха вниманието на обществеността“. Спря се обстойно на подправянето на подписа на Стейнс върху акта за дарение, като хвърли съмнение върху валидността на документа, и подчерта колко много ще спечели Анна от деянието си. По обвинението в нанасяне на тежка телесна повреда той се разпростря в общи приказки колко опасно и непредсказуемо е поведението на пристрастените към опиума и след това описа раната на Стейнс в такива подробности, че се наложи да помогнат на една жена сред публиката да излезе навън. В заключение обвинителят призова присъстващите да пресметнат колко опиум може да се купи с две хиляди лири и след това риторично попита дали обществеността е готова да понесе такова количество да попадне в ръцете на увредената и пропаднала личност на госпожица Анна Уедърел, до неотдавна „дама на нощта“.
Читать дальше
