— Не ми се вярва господин Стейнс да е повдигнал обвинение срещу нея — рече Муди.
— Да, не е той — кимна Девлин.
— А кой тогава?
Капеланът се прокашля смутено.
— За съжаление, господин Фелоус все още разполага с проклетия акт за дарение, който е подписан от Кросби Уелс като свидетел и според който Стейнс дава две хиляди лири на Анна. Фелоус го е показал на тъмничаря Шепард, който, както знаете, го беше видял неподписан. Шепард дойде при мен и аз нямаше как да не призная, че подписът на Стейнс е подправен от Анна.
— О, боже!
— Хванали са я натясно — продължи Девлин. — Ако се признае за виновна за покушението, ще решат, че се е опитала да убие Стейнс, дори може да използват акта за дарение, за да покажат, че е разполагала с мотив да желае смъртта му.
— А ако отрече?
— Пак ще я обвинят, че е подправила подписа, и дори и да не се признае за виновна, ще поискат съдът да я обяви за невменяема. Шепард отдавна крие в ръкава си този коз. Опасявам се, че двамата с Фелоус са се обединили срещу нея.
— Господин Стейнс несъмнено ще свидетелства в нейна полза.
Девлин потрепери.
— Да, само че според мен той не осъзнава сериозността на положението. Стейнс е благодушен момък, но преценките му невинаги издават здрав разум. Когато споменах за възможността Анна да бъде обявена за невменяема например, той изпадна във възторг. Заяви, че точно това най-много харесвал в нея.
— А вие какво смятате? Момичето с ума си ли е?
— Това едва ли мога да определя аз — отвърна Девлин.
— Напротив — възрази Муди. — За да се докаже, че човек е с разсъдъка си, се взимат предвид свидетелствата на околните. Помолихте ли лекаря да изготви мнение?
— Надявах се вие да го направите.
— Хмм… — Той отново насочи вниманието си към вестника. — Ако се нагърбя да представлявам госпожица Уедърел, трябва да мога да разговарям с господин Стейнс.
— Това лесно ще се уреди, те са неразделни.
— Насаме и необезпокоявано.
— Ще ви осигуря всичко, от което имате нужда.
Муди забарабани с пръсти. След миг каза:
— Първо, разбира се, трябва да сме сигурни, че и двете страни са съгласни.
Ф
Утрото на двайсет и седми април дойде ясно и слънчево. Уолтър Муди стана още на зазоряване и отдели доста време на тоалета си. Обръсна се, среса се, приглади косата си с помада и си сложи одеколон зад ушите. Прислужницата в „Короната“ беше оставила току-що лъснатите му обувки пред вратата на стаята, а на скрина вътре беше извадила червена жилетка, сива вратовръзка и яка с остри краища. Беше изчеткала и изгладила редингота и го беше закачила на прозореца, за да не се измачка през нощта. Муди се облече внимателно, така че слезе да закуси чак когато камбаната удари осем, като по стълбите потупа джобчето на жилетката, за да се увери, че часовникът му е добре закрепен. Половин час по-късно се отправи нагоре по „Гуляйджийска“ с нахлупен на челото цилиндър и с кожено куфарче в ръка.
Щом се приближи към съда, му се стори, че отпред се е стекла цяла Хокитика, опашката се простираше до средата на улицата, тълпата изглеждаше нетърпелива, затаила дъх. Муди се нареди на опашката, която вървеше бързо, и не след дълго беше въведен в залата от двама строги пристави, които му наредиха грубо да не си придава важности, да не се обажда и да си свали шапката при влизането на съдията. Притиснал куфарчето към гърдите си, той си проправи път през навалицата, прескочи въженото ограждение и се настани на мястото си до обвинителя.
Като защитник Муди беше получил имената на призованите от обвинението свидетели три дни преди процеса. Те бяха вписани по реда, по който щяха да дадат показания в залата: господин Джоузеф Причард, господин Обер Гаскоан, отец Кауъл Девлин и тъмничарят Джордж Шепард, като тази последователност подсказваше каква ще е тактиката на обвинението в процеса срещу Анна. Списъкът със свидетелите за следобедното заседание беше много по-дълъг, в делото „Област Уестланд срещу господин Емъри Стейнс“ обвинението призоваваше господин Ричард Манъринг, господин Джон Кю Лон, господин Бенямин Льовентал, господин Едгар Клинч, господин Харалд Нилсен, господин Чарлс Фрост, госпожа Лидия Карвър и капитан Франсис Карвър. Веднага щом получи тези документи, Муди седна да доизбистри своята стратегия от две части, тъй като много добре съзнаваше, че създаденото сутринта впечатление ще окаже голямо влияние върху присъдата, която ще бъде произнесена следобед.
Най-сетне часовникът удари девет и седналите бяха призовани да се изправят. Тълпата се смълча в очакване на почитаемия съдия Кемп, който се качи на подиума, настани се тежко в креслото, даде знак на останалите също да седнат и делово продължи с процедурата. Беше червендалест мъж с дебели пръсти, гладко обръснат и с гъста остра коса, която беше странно подстригана, така че стърчеше над ушите, а на темето беше пригладена.
Читать дальше
