Обвиненията срещу господин Емъри Стейнс са следните: първо, подправяне на тримесечния отчет, публикуван през януари 1866 година, второ, присвояване на голямо количество злато, събрано в находището „Аврора“ от господин Джон Кю Лон и впоследствие открито в дома на покойния господин Кросби Уелс, трето, престъпна небрежност и неизпълнение на установените по закон задължения към находища, участъци и други предприятия за период повече от два месеца. Делото ще бъде гледано от почитаемия съдия Кемп в четвъртък, двайсет и седми април, от 13.00 часа.
Девлин прочете тази новина, докато си пиеше кафето в неделя, и веднага се отправи към „Короната“.
— Да, видях го — каза Муди, който закусваше препечен хляб с осолена херинга.
— Предполагам, си давате сметка за тежестта на обвиненията.
— Разбира се. Надявам се процесът да е кратък и едва ли съм единственият, който таи подобни очаквания.
Муди наля на госта чаша кафе, седна и любезно зачака капеланът да обясни какво го води при него. Девлин положи ръка на масата.
— Вие сте юрист по образование, господин Муди — рече той, — и доколкото ви познавам, сте умен човек, което ще рече, че не сте пристрастен. Познавате фактите в този случай така, както би следвало да ги познава един адвокат: от всички страни.
Муди се намръщи.
— Да, така е — потвърди той. — И много добре знам, че златото, намерено в дома на господин Уелс, не идва от „Аврора“. То не принадлежи на господин Стейнс, както и да го погледне човек. Нали не искате от мен да се явя в съда като защитник, отче?
— Точно това е молбата ми — възрази Девлин. — В Хокитика адвокатите са кът, а вие сте много по-обигран от тях.
Муди не вярваше на ушите си.
— Това е граждански съд! Как си представяте да извадя на бял свят цялата история и да въвлека всеки от вас, да не говорим за Лодърбак, Шепард, Карвър и Лидия Уелс?
— Вече е Лидия Карвър.
— Прощавайте, Лидия Карвър — поправи се той. — Отче, не смятам, че от мен би имало някаква полза в съда. И също така не виждам кой би спечелил от едно безжалостно разкриване на истината — златото в роклите, изнудването, миналото на Лодърбак и така нататък.
Всъщност той си мислеше за незаконородения Кросби Уелс.
— Не настоявам за безжалостно разкриване — отвърна капеланът. — Моля ви само да обмислите дали да не поемете защитата на госпожица Уедърел.
Муди вдигна изненадано вежди.
— Доколкото разбрах, госпожица Уедърел вече е наела адвокат.
— Опасявам се, че господин Фелоус не оправда името си 12 12 Fellow (англ.) означава другар, събрат. — Б.пр.
— отговори Девлин. — След припадането на Анна в съда миналия месец той отказва да я представлява.
— Защо?
— Доколкото разбрах, се бои да не бъде обвинен в продажност. Анна е предложила да му плати от парите, които е очаквала да получи от дарението. Доста неразумен ход предвид всичко останало.
Муди се намръщи.
— А в съда няма ли служебен защитник?
— О, има, господин Харингтън, само че той е твърде близък със съдията. Няма да ни свърши работа, ако искаме да спасим Анна от Наказателния съд.
— Наказателния съд? Не говорите сериозно! — възкликна Муди. — Въпросът ще се реши още от Мировия съд, и то съвсем бързо, сигурен съм. Не се засягайте, отче, не подценявам вашите познания, ала все пак има огромна разлика между граждански и наказателен процес.
Девлин присви очи.
— Прочетохте ли бюлетина на съда в днешния вестник?
— Да.
— От началото до края?
— Така мисля.
— Не е зле да го погледнете отново.
Муди озадачено отвори вестника на трета страница, приглади го и плъзна поглед по бюлетина. Най-отдолу беше поместено следното съобщение:
Обвиненията срещу госпожица Анна Уедърел са следните: първо, подправяне на документ, второ, публична поява в нетрезво състояние и неприлично поведение, трето, опит за покушение и нанасяне на тежка телесна повреда. Делото ще бъде гледано от почитаемия съдия Кемп в четвъртък, двайсет и седми април, в 9.00 часа.
Той смаяно вдигна вежди.
— Покушение ли?
— Доктор Гилис смята, че куршумът в рамото на Стейнс е от дамски пистолет — отвърна Девлин. — Той е споделил мнението си пред помощника на господин Клинч в „Скарата“, който си е спомнил за изстрелите в стаята на Анна през януари и на свой ред е разгласил на всеослушание историята. От съда веднага пратили човек в „Скарата“ и господин Клинч бил длъжен да предаде пистолета на Анна като доказателство. Впоследствие било потвърдено, че куршумът най-вероятно е бил изстрелян от това оръжие.
Читать дальше
