— Господин Муди — обади се съдията, след като Брохам седна. — Встъпително изказване на защитата.
Муди се надигна веднага.
— Благодаря, господине. Аз ще бъда кратък.
Ръцете му трепереха, той разпери длани на масата, за да ги успокои, и след това с глас, който звучеше много по-уверен, отколкото Муди се чувстваше, продължи:
— Още в началото бих искал да напомня на господин Брохам, че госпожица Уедърел е отхвърлила зависимостта си от опиата и с това постижение си извоюва най-искреното ми възхищение и уважение. Никой от нас няма съмнение, че тази слабост превръща госпожица Уедърел в лесна плячка на безбройните изкушения на пристрастяването, описани преди малко с такава наслада от господин Брохам. Самият аз никога не съм докосвал опиум — в същото ви увери и господин Брохам, — но бих се осмелил да предположа, че единствена причина за нашето въздържание е страхът, страхът от властта на опиата върху нас, страхът от неговата способност да пристрастява, страхът какво ще видим или ще направим, ако се поддадем на въздействието му. Отбелязвам го, за да подчертая факта, че слабостта на госпожица Уедърел в това отношение не е нещо невиждано, и отново повтарям поздравленията си, че се е заела тъй сърцато да я преодолее. Ала каквото и да се опитва да ви убеди господин Брохам, ние не сме тук, за да съдим нрава на госпожица Уедърел, нито нейния характер. Тук сме, за да отсъдим как можем да служим на справедливостта по отношение на три обвинения: в подправяне на документ, в непристойно поведение и в нанасяне на тежка телесна повреда. Подкрепям твърдението на господин Брохам, че подправянето на документ е сериозно престъпление, и не възразявам срещу убеждението му, че тежката телесна повреда е близък родственик на убийството, само че, както ще докажем сега пред вас, госпожица Уедърел е невинна и по трите обвинения. Тя не е подправяла документи, не се е и опитвала да навреди на господин Емъри Стейнс и припадъкът ѝ на двайсети март е също толкова непристоен, колкото и прилошаването на дамата, която беше изведена преди десет минути от съдебната зала. Напълно съм убеден, че показанията на свидетелите ще докажат невинността на клиентката ми, и то съвсем скоро. В очакване на тази щастлива развръзка, господин съдия, уважаеми колеги, госпожи и господа, без колебание се уповавам на закона.
Муди седна с разтуптяно сърце. Вдигна поглед, надяваше се на някакъв утвърдителен знак, но съдията се беше надвесил над тефтера и си записваше. От другия край на скамейката Брохам гледаше Муди със самодоволно изражение. Седналият до него Фелоус се приведе и прошепна нещо в ухото му, той се усмихна и му отговори.
— Благодаря, господин Муди — обади се най-сетне съдията, сетне подчерта със замах написаното и остави писалката. — Обвиняемата да стане. Господин Брохам, заповядайте.
Прокурорът се изправи и за втори път благодари на съдията. След това се обърна към Анна.
— Госпожице Уедърел, как си изкарвахте прехраната до вечерта на четиринайсети януари?
— Господин Брохам! — сопна се съдията. — Какво ви казах преди малко? Госпожица Уедърел е упражнявала най-стария занаят, това е достатъчно.
— Да, господине — кимна Брохам и започна отначало: — Госпожице Уедърел, вечерта на четиринайсети януари сте взели важно решение относно занятието си, нали така?
— Да.
— Какво по-точно е това решение?
— Да се откажа от него. От занаята.
— Какво имате предвид под „да се откажа“?
— Да не излизам повече на улицата.
Съдията въздъхна и примирено подхвърли:
— Продължавайте.
— Веднага ли си намерихте друга работа? — попита Брохам.
— Не — отвърна Анна. — Когато пристигна, госпожа Уелс ме взе при себе си в „Скитническа слука“. Започнах да се уча да редя таро и да разчитам звездните карти с идеята да ѝ помагам в гледането. Надявах се да си изкарвам прехраната като нейна помощничка.
— А имахте ли тази възможност, когато се отказахте от предишното си занятие?
— He. He знаех, че госпожа Уелс смята да се премести тук.
— В такъв случай как възнамерявахте да се издържате?
— Нямах ясен план — отвърна Анна.
— Никакъв план?
— Никакъв, господине.
— Не сте имали заделени пари? Или нещо друго, което да ви дава сигурност?
— Не, господине.
— В такъв случай сте направили доста крайна стъпка — отбеляза мило Брохам.
— Господин Брохам! — извика съдията.
— Да, господине?
— Пристъпете по същество.
— Разбира се. Този акт за дарение — обвинителят размаха листчето във въздуха — ви посочва, госпожице Уедърел, за получател на две хиляди лири. Съставен е на единайсети октомври миналата година. Дарителят, господин Емъри Стейнс, изчезна безследно на четиринайсети януари, същия ден, в който вие като щастлив получател на тази баснословна сума решавате да се откажете да излизате на улицата и да заживеете нов живот. Решение, взето без никакъв подтик и без ясен план за бъдещето.
Читать дальше
