— Продължете, господин Муди — обади се съдията намръщено.
Брохам седна.
— Какво свързваше тъмничаря Шепард с Ах Сук? — попита Муди.
— Ах Сук е бил обвинен в убийството на брата на господин Шепард — отвърна Анна с ясен глас. — В Сидни. Преди петнайсет години.
В залата изведнъж се възцари гробна тишина.
— И как е приключил процесът?
— Ах Сук е бил оневинен в последния момент — отговори Анна. — И е бил освободен.
— Господин Сук ли ви е разказвал за това?
— Той не говореше много добре английски, но често споменаваше за „отмъщение“ и „убийство“. Понякога говореше насън. Тогава не всичко ми беше ясно.
— В тези моменти, за които става дума, как ви се струваше господин Сук?
— Напрегнат — отвърна Анна. — Може би дори изплашен. Чак после си дадох сметка за това. Разбрах за брата на господин Шепард едва след убийството на Ах Сук.
Муди се обърна към съдията и вдигна един лист.
— Защитата предоставя на вниманието на съда описание на процеса, публикувано на девети юли 1854 година в „Сидни Хералд“. Оригиналът се намира в архива на „Крайбрежна“, това е заверен препис.
Той пусна листа по веригата насядали на масата мъже, за да го предадат на съдията, и се обърна отново към Анна.
— Тъмничарят Шепард знаеше ли, че сте били близки с господин Сук?
— Това не беше тайна — отговори тя. — Почти всеки ден се отбивах в пушалнята, а друга пушалня в Кънери нямаше. Бих казала, че всички го знаеха.
— Ходенето ви там дори ви е донесло едно определено прозвище, нали?
— Да — кимна Анна. — Всички ме наричаха Анна Китайската.
— Благодаря, госпожице Уедърел. Това е всичко.
Муди се поклони на съдията, който се взираше в преписа на материала в „Сидни Хералд“, и седна.
Брохам, за когото това отклонение беше дошло като твърде неочаквана изненада, поиска отново да разпита Анна по повдигнатия от защитата въпрос. Съдията обаче отхвърли искането му.
— Тази сутрин сме се събрали тук заради три обвинения — рече той, после остави внимателно настрани статията за освобождаването на Ах Сук и сплете пръсти, — за подправяне на документ, за поява в нетрезво състояние и непристойно поведение и за нанасяне на тежка телесна повреда. Отбелязах факта, че познанството на госпожица Уедърел с господин Сук е било от значение за тъжителя, но не смятам, че това налага повторен разпит. Все пак целта е да преценяваме мотивите не на тъжителя, а на госпожица Уедърел.
Брохам изглеждаше изключително недоволен, Муди улови погледа на Анна и ѝ се усмихна, тя също му отвърна с усмивка. Бяха спечелили победа.
Първият призован свидетел беше Джоузеф Причард, който на въпросите на Брохам повтори разказа на Анна за случилото се на двайсет и седми януари в „Скарата“, първият куршум бил изчезнал след неволно произведен изстрел, а вторият бил изстрелян във възглавницата от Обер Гаскоан — за проба.
— Господин Причард — поде Муди, след като дойде неговият ред да разпита свидетеля, — какво всъщност правехте в стаята на госпожица Уедърел следобеда на двайсет и седми януари?
— Смятах, че има някакво друго обяснение зад така наречения ѝ опит да посегне на живота си — отвърна аптекарят. — Предполагах, че опиумът е бил отровен или примесен с нещо, и исках да разследвам случилото се.
— И успяхте ли?
— Да.
— Какво установихте?
— По вида на лулата си личеше, че е била използвана наскоро — отвърна Причард. — Но не от Анна. Тя беше трезва като монахиня. Очите ѝ ясно сочеха, че не е докосвала опиум от дни. Може би от нощта, в която беше намерена в безсъзнание на улицата.
— А самия опиум? Него изследвахте ли го?
— Не можах да го намеря. Обърнах чекмеджето, претърсих цялата стая, но не го открих. Нямаше го.
Муди вдигна вежди.
— Нямало го е?
— Да — кимна аптекарят.
— Благодаря, господин Причард. Това е всичко.
Харингтън се беше навел над бележника си и дращеше яростно. Откъсна листа и го сложи на масата тъй, че другите двама да прочетат написаното. Брохам вече не се усмихваше самодоволно.
— Поканете следващия свидетел — заповяда съдията, който също си водеше записки в тефтера.
Следващият свидетел беше Обер Гаскоан, неговите показания потвърдиха, че пистолетът е гръмнал неволно, куршумът е изчезнал, а вторият изстрел е бил произведен нарочно в леглото на Анна. Докато Брохам разпитваше секретаря на съда, той призна как изобщо не му е минало през ума, че следобед на двайсет и седми януари Емъри Стейнс може да е бил в „Скарата“, на въпроса на Муди той се съгласи, че все пак това е възможно. След като Гаскоан се върна на мястото си и седна, приставът въведе капелана на затвора Кауъл Девлин.
Читать дальше
