— Не.
— Знаете ли кой го е направил?
— Не, господине.
Брохам отново се изкашля в шепа.
— Вечерта на четиринайсети януари знаехте ли на каква точно сума възлиза имуществото на господин Стейнс?
— Знаех, че е богат — отговори тя. — Всички го знаеха.
— Разговаряли ли сте с господин Стейнс онази нощ или някой друг път за намереното злато в дома на господин Кросби Уелс?
— Не. Никога не сме говорили за пари.
— Никога ли? — вдигна вежди Брохам.
— Господин Брохам! — обади се съдията.
Обвинителят сведе за миг глава.
— Кога научихте за първи път за намеренията на господин Стейнс, описани в този документ?
— Сутринта на двайсети март — отвърна Анна. Тя се поотпусна, отговорът на този въпрос беше многократно репетиран. — Капеланът донесе акта за дарение в „Скитническа слука“ и аз веднага отидох в съда да разбера какво означава. Господин Фелоус потвърди, че документът е редовен и изряден. Каза, че може да излезе нещо, тоест че имам право да предявя претенции към златото. След това се съгласи да отнесе от мое име документа в банката.
— И какво стана след това?
— Уговорихме се да се срещнем отново в пет часа в съда. Аз се върнах следобед и седнахме да поговорим. И тогава припаднах.
— На какво се дължеше припадъкът ви?
— Не зная.
— Били ли сте под въздействието на някакъв опиат или на алкохол?
— Не — отвърна Анна. — Бях абсолютно трезва.
— Някой може ли да го потвърди?
— Сутринта бях с отец Девлин, а следобеда прекарах в „Скарата“ при господин Клинч.
— В показанията си пред съда господин Шепард споменава, че във въздуха се е усещала силна миризма на лауданум — изтъкна Брохам.
— Навярно се е объркал — предположи Анна.
— Вие сте зависима от опиата, нали така?
— Не съм пипвала лулата, откакто се пренесох при госпожа Уелс — заяви твърдо тя. — Не съм пушила опиум от деня, в който ме пуснаха от затвора и обявих траур.
— Позволете ми да поясня, вие твърдите, че не сте докосвали опиум под никаква форма от припадъка си на четиринайсети януари, така ли?
— Да, точно така.
— И госпожа Карвър може да го потвърди?
— Да.
— Бихте ли разказали пред съда какво точно се е случило следобед на двайсет и седми януари преди появата на госпожа Карвър в „Скарата“?
— Бях в стаята си и разговарях с господин Причард — зарецитира Анна. — Пистолетът беше в пазвата ми както обикновено. Господин Гаскоан влезе внезапно и ме сепна, извадих пистолета и той неволно гръмна. Не ни беше ясно какво е станало. Господин Гаскоан предположи, че оръжието е повредено, и ме накара да го заредя отново, след което стреля повторно във възглавницата, за да провери дали е наред. После ми върна пистолета, аз го прибрах в чекмеджето и оттогава не съм го пипала повече.
— С други думи, онзи следобед са били произведени два изстрела.
— Да.
— Вторият куршум е заседнал във възглавницата ви — продължи прокурорът. — А първият?
— Той изчезна.
— Изчезнал е?
Брохам вдигна вежди.
— Да. Не разбрахме къде е попаднал.
— Да не би прозорецът да е бил отворен случайно?
— Не. Валеше. Не знам къде отиде куршумът. Никой от нас нямаше обяснение.
— Просто е изчезнал.
— Точно така — кимна Анна.
Прокурорът нямаше други въпроси. Седна, като се подсмихваше, и съдията подкани Муди да подложи обвиняемата на кръстосан разпит.
— Благодаря, господине — отвърна Муди. — Госпожице Уедърел, и трите обвинения срещу вас са повдигнати от господин Джордж Шепард, началника на затвора в Хокитика. Познавате ли го?
Бяха упражнявали този разговор много пъти и Анна без капчица колебание отвърна:
— Не.
— И въпреки това освен днешните обвинения Джордж Шепард многократно е отправял намеци за душевното ви състояние, нали така?
— Да, той твърди, че съм луда.
— Разговаряли ли сте някога с Джордж Шепард?
— Не.
— Имали ли сте някакво вземане-даване от каквото и да е било естество с него?
— Не.
— Знаете ли защо Джордж Шепард е тъй враждебно настроен към вас?
— Не — отвърна тя. — Нищо лошо не съм му направила.
— Разбрах обаче, че имате общ познат — рече Муди. — Прав ли съм?
— Да — кимна Анна. — Ах Сук. Китаец. Държеше пушалнята в Кънери и ми беше близък приятел. Беше застрелян на двайсети март. От Джордж Шепард.
Брохам скочи.
— Шепард разполагаше със заповед за задържането му и действаше като представител на полицията. Господин Муди си позволява да петни честта…
— Знам за заповедта, господин Брохам — прекъсна го Муди. — Повдигам въпроса, защото според мен общият познат представлява важна брънка между подсъдимата и тъжителя.
Читать дальше
